Сърце, което не гние и умее да чака

Австралийски хирурзи се научиха да присаждат мъртви сърца.

Австралийските медици за първи път в света успяха да трансплантират сърце, след като то вече е спряло в тялото на донора.

Според медиците революционната технология ще помогне да се спаси животът на много хора.

Първият в света човек, на когото е присадено чуждо „мъртво“ сърце, е 57-годишната Мишел Грибалас, която страдала от вродена сърдечна недостатъчност.

Преди два месеца ѝ е присадено сърце, което спряло да бие още преди операцията.

„Сега се чувствам друг човек. Сякаш съм на 40 години“, казва пациентката.

Днес всички операции по трансплантация на сърце в света се провеждат с вземане на орган от хора с потвърдена мозъчна смърт. За тази цел донорското сърце се охлажда, като по този начин се предотвратява разрушаването на неговите тъкани до момента на присаждането. Но това силно ограничава времето, необходимо за доставка на сърцето от донора до реципиента.

Така наречените мъртви сърца се използвали в зората на трансплантациите на сърце преди половин век, но това изисквало донорът и пациентът да се намират буквално един до друг в операционната.

За да се реши проблемът с продължителното съхранение на органа, медиците от Кардиологичния изследователски институт „Виктор Чан“ в Австралия разработили уред, който започнали да наричат „сърце в кутия“.

Сърцето на донора се отстранява, поддържа се топло, запълва се със специален хранителен разтвор и се принуждава да бие за продължителен период. Тази технология вече е позволила да се „съживи“ спряло преди 20 минути сърце и да се съхрани неговата жизнеспособност в продължение на четири часа.

„Работихме над това в последните четири години – да поддържаме сърцето в периода, когато то престане да бие. Постигайки това, ние разработихме техника за рестартиране на сърцето“, казва професор Питър Макдоналд, ръководител на екипа хирурзи в болницата „Свети Винсент“ в Сидни.

„Това се оказа възможно благодарение на удивителната разработка на съхраняващ разтвор, технология за съхранение на сърцето, възможностите за неговото пускане и оценките на състоянието“, допълва колегата му д-р Кумар Дитал.

Според учените „сърцето в кутия“ ще позволи да се решат едновременно няколко проблема, свързани с приетата практика за трансплантация на сърце.

Първо, новата технология не вреди на съхранеността на присажданото сърце, прави го по-устойчиво към трансплантация. Второ, тя намалява броя на клетките на сърдечния мускул, които загиват при трансплантация, увеличават способността на сърцето за рестарт и минимизират щетите за тъканите от недостиг на кислород.

По-рано аналогични методи за сгряване и захранване със специални течности са прилагани при трансплантации на бял и черен дроб. Изобретението на австралийските кардиолози се приветства по цял свят, макар че след Мишел Грибилас тази операция, също успешно, е проведена само на трима души.

Британският кардиологичен фонд нарича технологията „значимо откритие“. „Възхитително е да се видят оздравяващи тези хора, които без подобна разработка все още може да чакат донорско сърце“, казва Моурин Талбът, представителка на фонда.

Според авторите на разработката такива апарати в бъдеще са способни да увеличат с 30% хората, чийто живот е спасен.

Според Боб Грахъм, съавтор на изобретението, уредът не просто може да увеличи времето за доставка на сърце на територията на Австралия – например от Куинсланд до Сидни. Увеличението на времето за превоз ще позволи да се транспортират донорски органи в страни, където трансплантация е невъзможна поради това, че там човек се признава за мъртъв не след мозъчна смърт, а след спиране на сърцето.