Сърцето на Плутон все още бие

Като космическа лавова лампа, огромна част от ледената повърхност на Плутон постоянно се обновява чрез процеса конвекция. Неговата същност се заключава в това, че старите повърхности на ледовете постепенно се заменят с по-свежи.

Екипът на мисията „Нови хоризонти“ е обединил компютърни модели, топографски и композиционни данни, получени от космическия апарат миналото лято. Благодарение на това те са успели да установят дебелината на твърдия азотен лед, който съставя по-голямата част от своеобразното сърце на Плутон.

Сърцето на Плутон се вижда добре на снимки на планетата джудже и представлява равнина, неофициално наречена равнината Спутник. Освен това учените са успели да изяснят скоростта на изменение на този леден слой.

Учените от мисията са използвали съвременно компютърно моделиране, за да покажат, че повърхността на равнината е покрита с ледени, конвективни „клетки“ и че тази повърхност съществува от по-малко от един милион години.

Получените изводи предлагат допълнително разбиране на необичайната и много активна геология на Плутон и възможно – други космически обекти в периферията на Слънчевата система.

„За първи път установихме какви са странните белези на повърхността на Плутон – казва Уилям Маккинън (William B. McKinnon), автор на изследването от Вашингтонския университет в Сейнт Луис и член на мисията. – Открихме доказателства, че дори на далечна студена планета, намираща се на милиарди километри от Земята, има достатъчно енергия за геоложка активност.“

Маккинън и колегите му смятат, че моделите на тези „клетки“, които приличат на юрган, се явяват следствие на бавна топлинна конвекция на азотните ледове, които запълват равнината Спутник.

© NASA/JHUAPL/SwRI

Твърдият азот на дъното се нагрява от скромната вътрешна топлина на Плутон, благодарение на което става плаващ и се издига нагоре – подобна на лавова лампа. На повърхността той изстива и отново се спуска надолу, за да възобнови цикъла.

„Равнината Спутник се явява едно от най-невероятните геоложки открития за последните години от изучаването на планетата, а откритият отучените огромен район е по-голям от Тексас и Оклахома, взети заедно – и изобщо е най-зрелищното събитие в тази мисия“, казва Алън Стърн (Alan Stern), главен изследовател на мисията от Югозападния научноизследователски институт.

Движението на конвективната повърхност е средно само няколко сантиметра на година. По такъв начин „клетките“ напълно преобразяват повърхността на всеки 500 000 години. Това, разбира се, е бавно по човешки мерки, но е много бързо за геоложките времеви мащаби.

„Тази дейност вероятно помага да се поддържа атмосферата на Плутон благодарение на постоянното обновление на повърхността на „сърцето“ – казва Маккинън. – Няма да се учудя, ако открием подобен процес и на други планети джуджета в пояса на Кайпер. Надявам се, че ще получим такъв шанс в бъдещите мисии.“

Резултатите от изследването са публикувани в изданието Nature.