Съвременните хора се появили в Европа преди 43 500 години

За това свидетелстват разкопки във Вилендорф – мястото на откриването на прочутата палеолитна Венера.

Хората от съвременен вид са се заселили на територията на Европа най-късно преди 43 500 години. За това свидетелстват резултатите от разкопки във Вилендорф (Австрия) – мястото, където била открита прочутата Венера от палеолита.

Изследването било проведено от международен екип учени под ръководството на Филип Нигст и Бенц Виола от Института „Макс Планк“.

Според учените откритите от тях оръдия се отнасят към оринякската археологическа култура, чиито носители вероятно са били първите европейски Homo Sapiens. Според статиграфията находките датират от около 43 500 години, което ги прави най-ранните оринякски артефакти.

По този начин находките от Вилендорф представляват най-старите надеждно документирани свидетелства за присъствието на хора от съвременен вид в Европа. Новата дата уверено сочи за тяхното съжителство с неандерталците, живеещи в други региони на континента.

Способностите и уменията на неандерталците досега се обсъждат активно в научната литература. Някои изследователи смятат, че неандерталците, преди да ги сменят хората от съвременен вид, са получили същите навици, както и хората от съвременния вид. Други учени твърдят, че сходствата между уменията на двата вида Homo се появяват само след контактите на неандерталците с първите хора от съвременен вид.

„Новата информация от Вилендорф… позволява да се предполага, че двата вида са се срещнали и са могли да си обменят съпрузи и идеи“, смята Филип Нигст.

„Това означава, че измененията в материалната култура на някои от последните групи неандерталци по-скоро са свързани с преки и косвени контакти с хора от съвременен вид“, допълва Жан-Жак Хублин, ръководител на Отдела за еволюция на човека от Института „Макс Планк“.

Във Вилендорф оръдията били открити в последователни отлагания, които се образували през последния ледников период по време на различни по-топли и по-студени периоди. Съдейки по характера на грунта и черупките, които се съдържали в него, климатичните условия преди около 43 500 години са били по-скоро студени, хората са живели в степен ландшафт и само покрай речните долини са расли иглолистни дървета.

„Черупките са прекрасни за реконструкция на природните условия, тъй като те са много чувствителни към измененията на температурите и влажността. Това означава, че видовете, които откривате, ще се различават с всяка малка промяна на климата“, обяснява Бенц Виола.

Фактът, че носителите на културата на Ориняк са се появили във Вилендорф в сравнително студен период, представлява голям интерес. Това значи, че най-различни „преселници“ вече са били приспособени към различни климатични условия, отбелязва Филип Нигст.

Оринякската археологическа култура е получила своето име по разкопки в пещерата Ориняк (Франция). За нея са характерни плочи от кремък с ретуш и назъбени ръбове, стъргала и костни оръдия. Носителите на тази култура са били добре запознати с обработката на кости, строили са дълговременни жилища. Те са имали развито изобразително изкуство.

Вилендорфската Венера е малка (с височина 11 сантиметра) женска статуетка, открита през 1908 година. Тя е изработена от варовик и е оцветена в охра. Гърдите, коремът и бедрата на Венера са хипертрофирани. Пъпът, половите органи и ръцете на статуетката са подчертани с линии. Според редица изследователи фигурката може да е била символ на плодородие.