Тайните езера на Антарктида могат да променят бъдещето на морското равнище
Последно: 22 септември 2025 г. в 12:09
Учени откриха 85 нови подледникови езера в Антарктида, използвайки спътника CryoSat на ЕКА.
Картата показва как скритите водни мрежи под леда задвижват движението на ледниците и влияят на повишаването на морското равнище.
Скрити дълбоко под масивния леден щит на Антарктида се намират стотици подледникови езера, които играят жизненоважна роля в оформянето на замръзналия пейзаж на континента.
Тези подземни резервоари влияят върху движението и потока на ледниците. То от своя страна се отразява на глобалното морско равнище.
Въз основа на десетгодишни наблюдения от спътника CryoSat на Европейската космическа агенция, учените са открили 85 досега неизвестни езера. Те са разположени на няколко километра под леда близо до Южния полюс.
С това откритие броят на документираните активни подледникови езера в Антарктида се е увеличил с повече от половина, достигайки общо 231.
Редки прозрения в динамиката на антарктическия лед
Проучването, публикувано в Nature Communications, е особено важно.
Тези активни езера периодично се източват и пълнят отново, предлагайки рядък поглед към процесите, протичащи далеч под повърхността, в основата на ледения щит.
Изследователите също така са идентифицирали нови подземни дренажни маршрути. Включително пет системи от взаимосвързани езера.
Сали Уилсън, докторант в Университета в Лийдс, подчертава колко малко се знае в момента за тези скрити води.
Предизвикателството, обяснява тя, е, че те са погребани под стотици метри лед:
„Изключително трудно е да се наблюдават процесите на пълнене и изтичане на подледниковите езера в тези условия. Особено като се има предвид, че те отнемат няколко месеца или години.“
„Преди нашето проучване в световен мащаб бяха наблюдавани само 36 пълни цикъла, от началото на подледниковото пълнене до края на изтичането. Ние наблюдавахме още 12 пълни цикъла на пълнене и изтичане, с което общият брой достигна 48.“, допълва Сали.
Мисията CryoSat на ESA Earth Explorer е посветена на прецизно наблюдение на промените в дебелината на морския лед, плаващ в полярните океани. И на вариациите в дебелината на огромните ледени покривки, които покриват Гренландия и Антарктида.
Тук сателитите допринасят с ценни данни за изследването.
Наблюденията от мисията CryoSat, която стартира през 2010 г., позволиха да се създаде набор от данни за периода от 2010 до 2020 г.
Сателитът CryoSat на ЕКА, част от програмата FutureEO на ЕКА, измерва дебелината на полярния морски лед. И наблюдава промените във височината на ледените шапки над Гренландия и Антарктида, както и на ледниците по целия свят.
Основният му инструмент е радарният алтиметър, който може да открива малки вариации във височината на ледената повърхност, както и да измерва височината на морската повърхност.
Използвайки десетилетие наблюдения от CryoSat, изследователите откриха локализирани промени във височината на ледената повърхност на Антарктида. Тя се издига и спада, докато езерата се пълнят и изтичат в основата на ледения щит.
След това те успяха да открият и картографират подледни езера и да наблюдават циклите на пълнене и изтичане с течение на времето.
„Беше удивително да открием, че площите на подледниковите езера могат да се променят по време на различните цикли на пълнене или изтичане. Това показва, че подледниковата хидрология в Антарктика е много по-динамична, отколкото се смяташе досега“, обяснява Анна Хог, съавтор на проучването и професор в Университета в Лийдс.
Важен елемент за прогнозите за нивото на морето
Сали обясни, че наблюдения като тези са от жизненоважно значение за разбирането на структурната динамика на ледените щитове и как те влияят на океана около тях.
„Числените модели, които използваме в момента, за да прогнозираме приноса на целите ледени щитове към повишаването на нивото на морето, не включват подледниковата хидрология.“
„Тези нови набори от данни за местоположението, размерите и времевите редове на промените на подледниковите езера ще бъдат използвани, за да разширим разбирането си за процесите, които определят водния поток под Антарктида. “
„Това изследване отново демонстрира важността на данните от мисията CryoSat за подобряване на разбирането ни за полярните региони и по-специално за динамиката на ледените щитове“, казва Мартин Уиъринг, координатор на Полярния научен клъстер на ЕКА.
Подледниковата вода се образува в резултат на геотермалната топлина от повърхността на земната кора и топлината от триене, когато ледът се плъзга по кората.
Топящата се вода може да се събира на повърхността на скалната основа и периодично да се оттича.
Този поток от вода има потенциал да намали триенето между леда и скалната основа, върху която се намира, което позволява на леда да се плъзга по-бързо в океана.
Не всички подледни езера се считат за активни. Много от тях се смятат за стабилни, защото не е известно да се пълнят или оттичат.
Най-голямото известно подледниково езеро е езерото Восток под източната антарктическа ледена шапка. То съдържа приблизително 5000-65 000 кубични километра вода под 4 км лед. Т.е. водата в езерото Восток е достатъчна, за да запълни Гранд Каньон и да прелее с поне 25 процента.
Въпреки че езерото Восток се счита за стабилно, ако се източи, това би повлияло на стабилността на ледения щит на Антарктика, океанската циркулация в околността, морските местообитания и глобалното ниво на морето.
