Как изглеждат извънземните – търсят отговора в дълбините на Земята
Последно: 28 юли 2025 г. в 15:09
Учени смятат, че животът в Слънчевата система, ако такъв съществува, би бил под формата на микроби, а не на „зелени човечета“.
НАСА е отпуснала грант на американски микробиолог за изследване на потенциалния живот в подледния океан на луната на Юпитер, Европа.
За целта той ще проучва дълбоководните вулкани на Земята.
Микробиологът Джеймс Холдън от университета на Масачузетс в Амхърст е получил грант от 621 000 долара от агенцията. През следващите три години той ще провежда изследвания, за да определи как би могъл да изглежда животът на Европа.
Планетолозите предполагат, че под ледената повърхност на Луната може да се крие течен океан, който е в контакт с горещото ядро.
„Въз основа на опита от нашата планета, предполагаме, че на Европа може да има условия, подходящи за живот“, подчертава Холдън.
Именно там, в тъмнината и студа, биха могли да съществуват микроби, подобни на тези в хидротермалните извори на дъното на земните океани.
Холдън вече над 30 години изследва дълбоководните хидротермални отвори на Земята.
За да събира проби, той и колегите му използват подводни апарати – както пилотирани, така и автоматични.
Пробите се изпращат в лаборатория в Масачузетс, където са пресъздадени условия, близки до тези на океанското дъно: пълна липса на светлина и кислород.
В такъв случай микробите получават енергия не от слънцето, а от химични реакции, използвайки газове и минерали, излизащи от недрата.
На Земята хидротермалните микроби разграждат водорода с помощта на специални ензими – хидрогенази.
Различните видове хидрогенази могат да доведат до различни видове и поведение на живите организми.
Освен това в енергийния обмен участват и желязо, сяра и въглерод, идващи от вулканичните отвори, но точните механизми на тези процеси все още не са ясни.
Замръзналата луна на Юпитер обаче не е Земята и нейните океани може да се различават значително от нашите.
Ако там съществуват микроорганизми, техният метаболизъм може да е различен.
„Трябва да разберем какви химични процеси осигуряват енергия на микробите. Различните химични съединения могат да доведат до съвсем различни форми на живот“, отбелязва изследователят.
Нови данни за потенциалната обитаемост на Европа се очакват от апарата на НАСА Europa Clipper.
Сондата е изстреляна през октомври 2024 г. и трябва да достигне Юпитер през април 2030 г.
По пътя си е извършила гравитационна маневра край Марс през февруари 2025 г., а следващата е планирана край Земята през декември 2026 г.
