Тайнствените изчезвания: могат ли хората просто да се изпарят?

Вселената е пълна със загадки, за отговора на които днес все още нямаме достатъчно знания. Изданието EpochTimes събира истории за разнообразни странни феномени, за да пробуди въображението ни и да разкаже за това, което преди се е смятало за невъзможно.

Помня, че като дете съм чела за Бенджамин Батърст, Дейвид Ланг и Оливър Ларч. И тримата са изчезнали при необясними обстоятелства. Не съществуват никакви свидетелства, че НЛО ги е похитило, че са им се отворили портали към други измерения или че са станали жертви на заговор с цел убийство.

Просто в една секунда те били тук, а в следващата ги нямало. Наскоро отново се върнах към тези истории, но вече с известна доза скептицизъм, за да разбера за какво става дума.

Нощта на 26 ноември 1809 година. По време на войната с Наполеон. По цяла Европа се формирали обединения на хора, които яростно искали унищожението на Бонапарт. Виена е паднала и британският дипломат Бенджамин Батърст, който се намирал там по това време, се отправил към Хамбург, за да замине оттам за Британия.

Недалеч от Берлин, в град Перлеберг, Батърст спира да нощува под измислено име със своя слуга, за да сменят конете и да вечерят. Около 9 часа вечерта конете били готови. Батърст, който искал да се добере до Берлин колкото се може по-бързо, оставил своя прислужник и излязъл на улицата да почака в каретата. Това бил последният път, когато някой някога е виждал Бенджамин Батърст.

Няколко секунди по-късно неговият помощник излязъл от странноприемницата, но само за да открие, че каретата е празна. Нямало и следа от Батърст. Така се родила една от най-странните истории за изчезвания в историята.

Вестта за това събитие стигнала до Лондон след няколко седмици, когато там пристигнал неговият помощник. Съпругата на Батърст лично заминала за Германия да координира полицейското разследване.

Изследвали дъното на реката Степниц, но безуспешно. Селото било претърсено няколко пъти, но открили само едно палто, за което предполагали, че принадлежи на Батърст, а недалече в гората – панталони, които също вероятно били негови. Дори след претърсването на местността с кучета не били открити никакви други следи.

Решила, че в тая работа са замесени френски агенти, мисис Батърст намерила за необходимо да се обърне към самия Наполеон. По някакъв начин тя успяла да си осигури прием от императора и попитала какво се е случило с мъжа ѝ.

Изненадан, Наполеон казал, че си няма и представа, дори предложил помощ в издирването. Останките на Батърст никога не били открити. Въпреки че не съществуват никакви доказателства, има голяма вероятност той просто да е бил убит, без необходимост от премествания в пространството или намесата на НЛО, тъй като нямало никакви намеци за тяхното участие в тази история.

Героят на още една известна история е Дейвид Ланг от Тенеси, фермер, който се разтворил във въздуха буквално пред очите на своето семейство.

В една секунда се виждало как той крачи през полето, а в следващата вече го нямало. Няма нужда да се впускаме в детайли на тази известна история, но тя си остава един от най-великите случаи на необяснимо изчезване в историята на паранормалните явления.

Проблемът е в това, че тази история може да е напълно измислена. Първи я публикували в сп. Fate. Не били представени никакви доказателства, че Ланг или неговото семейство са съществували някога, в записките от това време също нищо не се казва.

Освен това подобна е и историята на човек на име Оливър Ларч, която буквално преповтаря легендата за Дейвид Ланг.

В това се състои проблемът с историите за изчезванията в нищото – те обрастват в измислици, а обясненията, по-близки до истината, често се игнорират. Разказите, които звучат най-нереалистично, вероятно никога не са се случили, а историческите случаи лесно намират рационално обяснение.

Това обаче не значи, че хора не изчезват безследно. Това значи, че историите, които се използват като ярки примери за такова изчезване, се оказват калпави при втори поглед.

Включваме тук коментар на читателка на тази статия, публикувана в Paranormala.com:

Синди Л. пише: „Веднага ме заинтересува тази статия заради едно преживяване, което имах в началото на 80-те години в Сиатъл, щата Вашингтон.“

Тя предоставила линк към GoogleStreetView с изображение на това място. Санди отбелязва, че през 80-те там нямало дървета.

„Карах на изток, в платното близо до телената ограда. Видях висок човек, с дълга рошава коса, той беше обут в дънки до коляното и носеше тъмно палто. Той просто изчезна пред очите ми. Пуф! Гледах го, беше там, когато изчезна. Отбих встрани, тъй като бях шокирана…

Колата ми беше на не повече от 6 метра от него, ако той ме беше погледнал, щях да видя бялото на очите му. Не очаквам някой да ми повярва и честно казано, ми е все едно… Това е истина, знам със сигурност, защото това се случи с мен.“