В жест, който може да се тълкува единствено като проява на солидарност към Плутон – многострадалната планета джудже в Слънчевата система, Слънцето изрисува сърце в своята атмосфера.

Гигантска коронална дупка

От страната, обърната към Земята, се появи гигантска коронална дупка с формата на огромно сърце, многократно по-голямо от нашата планета.

Тя изстреля мощен поток от слънчеви частици из цялата Слънчева система.

Уникално оформената сянка бавно се отдалечава от Земята, но само преди няколко дни тя беше точно в центъра, поставяйки планетата ни директно на пътя на своя слънчев вятър.

Короналните дупки не са реални отвори в Слънцето

Те представляват региони, в които магнитното поле на звездата отслабва.

Това позволява на постоянния поток от слънчеви частици да се измъкне по-лесно и с по-голяма сила, изпращайки пориви из Слънчевата система.

Те не могат да бъдат видени в оптичния спектър.

Въпреки това, тъй като плазмата в тях е по-студена и с по-ниска плътност от заобикалящата я, „дупките“ изглеждат като тъмни петна върху Слънцето при наблюдение в екстремни ултравиолетови и меки рентгенови лъчи.

Когато тези пориви от слънчеви частици се сблъскат с магнитосферата на Земята, някои от тях се ускоряват по линиите на магнитното поле и се насочват към горните слоеве на атмосферата на големи географски ширини.

Тяхното взаимодействие с газовете в атмосферата е това, което причинява полярните сияния.

Други форми на слънчева активност също могат да имат този ефект

Короналните изхвърляния на маса, при които огромно количество слънчев материал изригва от Слънцето, генерират най-зрелищните сияния.

Въпреки това ветровете от короналните дупки не са за подценяване.

Тази конкретна дупка предизвика силна геомагнитна буря в средата на септември, която доведе до прекрасни полярни сияния.

Слънчевата активност вероятно ще продължи да намалява през следващите няколко години, докато излизаме от пика на 11-годишния цикъл на активност, известен като слънчев максимум.

Короналните дупки обаче са само един аспект от поведението на Слънцето.

Скорошен доклад от Jet Propulsion Laboratory на НАСА показва постепенно увеличаване на силата на слънчевия вятър от 2008 г. насам.

Може да станем свидетели на повече активност от очакваното, докато се насочваме към Слънчев цикъл 26, казват експертите.