Космическият телескоп James Webb показа как изглежда една звездна „люлка“. Новият кадър улавя купа Pismis 24 в самото сърце на мъглявината Омар, където се раждат нови светила.

Обектът, разположен сравнително близо до нас, представлява уникална лаборатория за разбиране на това как възникват и еволюират най-големите и ярки обекти в нашата галактика.

Pismis 24 е млад звезден куп, който се намира в центъра на близката мъглявина Омар. На около 5500 светлинни години от Земята, в съзвездието Скорпион.

Именно тук се намира едно от най-близките до нас места за раждане на масивни звезди.

В центъра на купа, точно над назъбените оранжеви върхове, се намира звездата Pismis 24-1.

Любопитно е, че най-високият газов шпил на изображението сочи право към нея. Сякаш е гигантски космически указател.

Дълго време астрономите са я смятали за единична звезда с рекордна маса, но последващи изследвания разкриват истинската ѝ природа.

Оказва се, че това не е едно, а поне две свръхмасивни светила.

И те се въртят едно около друго.

Въпреки че на снимката не можем да ги различим поотделно, тези звезди-компаньони, чиято маса се оценява на 74 и 66 слънчеви маси, все още са сред най-гигантските и ярки обекти от своя клас в целия Млечен път.

Мощността на инструментите на Webb, работещи в инфрачервения диапазон, е позволила да бъдат заснети не само гигантите, но и хиляди други звезди от купа.

Най-големите и най-ярките от тях, белязани с характерните шестолъчни дифракционни лъчи, са най-масивните звезди в купа.

Стотици и хиляди техни по-малки събратя се виждат в бели, жълти и червени тонове. Цветът им зависи от температурата на повърхността и количеството заобикалящ ги прах.

Освен това Webb ни демонстрира десетки хиляди фонови звезди, които не принадлежат към купа. Те са част от диска на Млечния път.

Именно невероятната енергия на новородените звезди, някои от които са почти осем пъти по-горещи от Слънцето, създава този уникален пейзаж.

Тяхното ярко излъчване и звездни ветрове с невероятна сила буквално издухват и изгарят огромна кухина в мъглявината, оформяйки нейните очертания.

Самата мъглявина се простира далеч извън рамките на кадъра и само малки нейни фрагменти се виждат в долната част на изображението и в горния десен ъгъл.

От гребените на тези газови структури се стича нажежена йонизирана плазма. А около величествените върхове се носят подобни на мъгла облаци от газ и прах, осветени отвътре от звездната светлина.

Най-впечатляващите елементи на снимката са гигантските шпилове, които се извисяват над стената от газ, съпротивлявайки се на безмилостното излъчване и ветрове.

Мощните сили, които свиват материала вътре в тези шпилове, задействат в тях процес на формиране на нови звезди.

Мащабите на такива образувания са наистина колосални: височината на най-големия шпил от върха до долния край на снимката е около 5,4 светлинни години.

Ширината само на неговия връх е 0,14 светлинни години – в него биха могли да се поберат над 200 наши слънчеви системи.

На снимката синкавият оттенък показва области с горещ йонизиран водород, нагрят от излъчването на масивните звезди.

Оранжевият цвят представлява по-студен космически прах.

Червеният цвят сигнализира за наличието на по-студен и плътен молекулярен водород – като колкото по-тъмен е нюансът, толкова по-висока е плътността на газа.

Черните области са най-плътният газ, който все още не излъчва собствена светлина.

А същите тези ефирни бели елементи, обгръщащи върховете, са прах и газ, които разсейват и отразяват мощната светлина на близките звезди.