Теории за изчезването на Фаетон: Имало ли е друга планета между Марс и Юпитер

YouTube каналът Bright Side постави под въпрос теорията за планета, наречена Фаетон, в орбита между Марс и Юпитер, която се е разпаднала и се е превърнала в астероиден пояс. Днес тази теория е заменена от нова – теорията на акрецията.

И така, ето ги Меркурий, Венера, Земя, Марс, Фаетон, Юпитер… Чакайте, какъв Фаетон?

Връщаме се в началото на XIX век, преди да бъде открит астероидният пояс. През 1801 г. мъж на име Джузепе Пиаци открива Церера, най-големият астероид в Слънчевата система. По онова време хората вярвали, че има планета, която обикаля между Марс и Юпитер, и Церера сякаш отговаряла на изискванията.

Въпреки това, на следващата година друг астроном, Хайнрих Олберс, открива друго небесно тяло, движещо се в подобна орбита. Оказва се, че е астероид, който по-късно е наречен Палада.

Откритието помага на Олберс да разбере, че и двата космически обекта биха могли да бъдат фрагменти от планета. Откриването на още два астероида, Веста и Юнона, сякаш потвърждава тази теория.

Смята се, че планетата, наречена Фаетон през XX век, се е появила в зората на Слънчевата система.

Но по-късно се е разпаднала, а отломките ѝ са образували астероидния пояс. Идеята на Олберс се нарича „Теория на разрушението“.

За астрономите от онова време е изглеждало очевидно, че планетата някога се е сблъскала с голям космически обект, което е довело до нейното унищожение.

Най-вероятният кандидат за тази роля беше Немезис, хипотетично червено или кафяво джудже, обикалящо около нашето Слънце. Друга теория гласи, че Фаетон може да е преживял вътрешен катаклизъм. Има и трета идея: Фаетон може да се е приближил твърде много до Юпитер и да е бил разкъсан от огромната гравитация на газовия гигант.

В днешно време обаче астрономите вече не вярват в теорията за унищожението. Тя бе заменена от нова теория, акреционната, според която астероидният пояс е всичко, което е останало от „протопланетния диск“. Смята се, че този диск е обикалял около Слънцето преди образуването на планетите. За съжаление, поради гравитационните сили на Юпитер, той никога не успява да се превърне в планета.

Но какво е този астероиден пояс, за който непрекъснато говорим? Между орбитите на Юпитер и Марс има регион, където има много астероиди и дори малки планети. Някои от тях мигрират и дори биват изхвърлени във външната част на Слънчевата система.

Четирите най-големи астероида в региона – Церера, Веста, Палада и Хигия – съставляват половината от масата на целия пояс, а останалата част е съставена от безброй по-малки тела.

В много научнофантастични филми главният герой, озовал се в астероиден пояс, се опитва да избяга от безбройните скали, които заплашват да унищожат кораба му. Но това няма нищо общо с реалността. Въпреки че в региона има хиляди астероиди, те са разположени толкова далеч един от друг, че вероятността от сблъсък е практически нулева.

И все пак, когато астероидният пояс се е образувал за първи път, някои обекти са започнали да се струпват и да образуват това, което познаваме като протопланети. Но гравитационният полюс, създаден от появата на Юпитер, направил подобни сблъсъци твърде силни и вместо да се образуват големи космически тела като планети, астероидите се сблъскали.

Астрономите смятат, че повече от 99,99% от първоначалната маса на астероидния пояс е била загубена в резултат на подобни сблъсъци през първите 100 милиона години от съществуването на Слънчевата система.

Само най-големите астероиди имат достатъчно гравитация, за да станат сферични. Малките често са просто купчина камъни, държани заедно от гравитацията. А най-малките обекти в астероидния пояс са толкова малки, че приличат на прах. И всички тези гигантски и малки обекти се въртят около Слънцето.

Първият космически кораб, който пресече астероидния пояс, беше сондата Pioneer 10 през 1972 г. Тя успя да опровергае теорията, че поясът е бил пълен с прах, способен да деактивира всички бордови електрически устройства. Това не се случи и оттогава още осем сонди прелетяха през астероидния пояс.