Шестте ръкостискания = три и половина
Специалисти на Facebook са проверили прочутата Теория на шестте ръкостискания върху данни от социалната мрежа. Оказало се, че всеки двама потребители на Facebook са съединени помежду си от по-малко от четири „ръкостискания“, съобщава изследователският блог на компанията.
Оригиналната теория е формулирана за цялото население на Земята, но на разположение на разработчиците били само данните от Facebook. За анализа били взети приятелските връзки на всички 1,59 милиарда регистрирани потребители на социалната мрежа. Средната дължина на „веригата хора“ била 4,57, което съответства на условните 3,57 „ръкостискания“.
Според специалистите тази цифра се снижава. През 2011 година двама потребители от регистрираните 721 милиона се разделяли един от друг от 3,74 ръкостискания.
Facebook понякога ползва данните за взаимната връзка на потребителите за изследователски цели. По-рано беше изяснено, че на политическата окраска на лентата с новини влияе самият потребител.
Алгоритъмът за подбор на новини във Facebook практически не се отразявал на това, колко новини от различни „политически лагери“ виждат потребителите. Основно това се определя от състава на приятелите и собствените предпочитания на потребителя.
Теорията на шестте ръкостискания за първи път е представена от унгарския писател Фридеш Каринти през 1929 година в неговия роман „Връзките на веригата“. В него се казва, че има 6 степени на разделение между всеки двама души в света, т.е. между които и да е двама души в света може да се осъществи контакт през най-много 6 души.
По-късно Теорията на шестте ръкостискания е лансирана от американските психолози Стенли Милграм и Джефри Травърс в експеримента Small World („Малък свят“) през 1967 година.
Двамата избирали 300 произволни граждани на Омаха (щата Небраска) и им изпращали писмо, в което били написани името и адресът на мъж, живеещ на другия край на САЩ. Те трябвало да изпратят писмото на техен познат или приятел, който да го изпрати на друг и така писмото да стигне до посочения мъж.
Всеки, който препрати писмото, трябвало да напише името си, което всъщност дало възможност на Милграм и Травърс да изследват връзката между получилите първоначално писмото и човек от другия край на САЩ.