Някои обитаеми планети, които се въртят около мъртви звезди, могат да съществуват милиарди години благодарение на особеностите на общата теория на относителността, твърдят астрофизиците.

Учените са стигнали до заключението, че планетите, които се въртят около мъртви звезди, известни като бели джуджета, могат да останат обитаеми. А причината се крие във факта, че общата теория на относителността на Айнщайн променя тяхното движение.

Изследването е публикувано на сървъра за препринти arXiv, пише New Scientist.

Какво е бял джудже?

Звездите, подобни на Слънцето, не избухват като свръхнови, когато завършват живота си.

Когато в ядрото на такива звезди свърши водородното гориво за термоядрен синтез, те увеличават размерите си. И се превръщат в червени гиганти.

След това звездите изхвърлят външните си слоеве и остава само горещо и плътно ядро. Това е бяло джудже.

Често белите джуджета са с размерите на нашата планета, но масата им е сравнима с масата на Слънцето, затова са много плътни.

Приблизително след 5 милиарда години Слънцето ще се превърне в бял джудже

Смята се, че вътрешните планети от Слънчевата система, тоест Венера, Меркурий и вероятно Земята и Марс, ще бъдат погълнати от Слънцето в стадия му на червен гигант.

Планети около белите джуджета

Но има вероятност около белите джуджета да останат каменисти планети – като Земята и Марс.

Досега астрономите не са открили нито една такава планета, която да се върти около бяло джудже.

Но са открили гигантски светове, подобни на Юпитер. Това означава, че планетите могат да продължат да съществуват около белите джуджета.

Каменистите планети също могат да преживеят фазата на червения гигант на звездата и да продължат да се въртят около белите джуджета в тяхната малка обитаема зона.

Това е област около звездата, където на повърхността на планетата може да съществува течна вода. А това означава – и живот.

Такива планети могат да останат подходящи за живот в продължение на дълъг период от време, коментират експерти. Белите джуджета изстиват много бавно, в продължение на милиарди и дори трилиони години.

Минали проучвания са показали обаче, че всяка голяма външна планета, която се намира близо до камениста вътрешна планета, може да направи невъзможно съществуването на живот на последната.

Причината е, че гравитацията на гигантската планета ще създаде вътрешно триене в по-малката планета. А то ще доведе до появата на парников ефект, подобен на този, който може да се наблюдава на Венера.

Тоест, всяка обитаема планета би трябвало да стане негодна за живот.

Теорията на относителността може да спаси планетите

Моделиране, направено при определени условия, показва, че общата теория на относителността на Айнщайн може да спаси вътрешната планета.

Общата теория на относителността обяснява как масивните обекти изкривяват пространство-времето. Това може да се представи като вдлъбнатина или кладенец на равна повърхност.

Според астрофизиците, гравитационният кладенец на звездата води до прецесия. Т.е. бавно въртене на орбитата на планетата и нейното отместване спрямо всеки спътник, докато планетата се потапя в гравитационния кладенец и излиза от него.

Когато възниква прецесия на орбитата, външната планета се отдалечава от вътрешната и не я влияе с гравитацията си.

Предишните изследвания не са отчитали особеностите на теорията на относителността.

Без общата теория на относителността всяка външна планета, чиято маса е не по-малка от масата на Земята и която се намира в границите на орбита, 18 пъти по-голяма от орбитата на вътрешната планета, би предизвикала този неконтролируем парников ефект.

Но ако добавим общата теория на относителността, вътрешната планета може да остане годна за живот, дори ако до нея се намира планета с размерите на Нептун, казват учените.

По този начин обитателите на всяка планета, която се върти около бял джудже, биха могли да оцелеят благодарение на изкривяването на пространство-времето.

Изхождайки от това, ако хората все още живеят на Земята след 5 милиарда години тогава те също потенциално могат да оцелеят в новите условия.