Термините, чиято неправилна употреба вбесява учените

Тези термини са излезли извън границите на симпозиумите и публикациите и здраво са навлезли в разговорния език. Но уви, тяхното всекидневно използване често се оказва некоректно.

Журналистите от io9 са попитали учени, работещи в различни области, какви термини според тях най-често се интерпретират невярно от обществеността. Ето десет такива понятия.

Доказателство

Шон Карол, физик:

„Бих казал, че научната концепция „доказателство“ най-често се приема невярно. Строгото определение на това, какво значи да „докажеш“ (покажеш логически, че някои изводи следват от редица предпоставки) не съответства на смисъла, в който думата „доказателство“ се използва във всекидневни диалози – „убедително свидетелство за нещо“.

Несъответствието между това, което казват учените, и което слушат останалите хора, възниква поради факта, че учените винаги имат предвид строго определено доказателство. А според това определение науката нищо не може да „докаже“!

Затова, когато ни питат: „Имате ли доказателства, че сме произлезли от други видове?“ или „Можете ли да докажете, че измененията на климата се дължат на човешката дейност“, ние започваме да се измъкваме, вместо просто да кажем „да“.

Фактът, че науката никога нищо не доказва, а само създава най-надеждни и пълни теории, които постоянно се допълват и подобряват, е един от ключовите аспекти на успешността на научния подход.“

Теория

Дейв Голдбърг, астрофизик:

„Представителите на широката общественост (заедно с личности, които преследват користни цели) чуват думата „теория“ и я приравняват към „идея“ или „предположение“. Но нашите знания са по-дълбоки.

Научните теории са цели системи от проверяеми предположения, които потенциално могат да бъдат опровергани по пътя на наблюденията или експериментите.

Най-добрите от теориите (към които аз отнасям теорията на относителността, квантовата механика и еволюционната теория) са издържали сто години и дори повече проверката на стотици хора, които са се стремили да докажат, че са по-умни от Айнщайн или просто не са искали да приемат „метафизични“ поправки към своя мироглед.

Накрая – теориите са отстъпчиви, но не до безкрайност. Те могат да се окажат непълни или неверни в детайли, но основата им няма да рухне. Така теорията на еволюцията е претърпяла значителни изменения за годините на своето съществуване, но както и преди си остава познаваема.

Проблемът с фразата „това е просто теория“ е във факта, че тя представя научната теория като нещо незначително, а всъщност не е така.“

Квантова неопределеност

Голдбърг добавя, че още едно понятие се използва некоректно едва ли не по-често от „теория“. Това се случва, когато хората започнат да експлоатират научни термини за духовни цели.

„Олицетворение на подобни заблуди, генерирани от шепа спиритуалисти и адепти на „самопознанието“, е филмът „Силата на мисълта: Какво знаем за нея“ (What the Bleep Do We Know!? – 2004 г.).

О да, в основата на квантовата механика лежи измерването. Наблюдателят, измерващ координатите, импулса или енергията, предизвиква „колапс на вълновата функция“ с недетерминиран резултат. Но това, че Вселената е недетерминирана, още не значи, че лично вие можете да я контролирате.

Не мога да не отбележа (честно казано, с притеснение) това колко плътно някои хора свързват квантовата неопределеност с идеята на душата и способността на човека да управлява Вселената и с други псевдонаучни предпоставки.

В крайна сметка ние всички се състоим от квантови частици (протони, неутрони, електрони) и се явяваме част от квантовия свят. Това е готино, разбира се, но само в тази степен, в която е готина и физиката като цяло.“

Вроден и придобит

Марлен Жук, еволюционен биолог:

„Един от моите любими примери на некоректно използване са понятията „вродено“ и „придобито“ поведение и различните варианти на това, което може да се възпита или предава по наследство.

Първият въпрос, който често чувам, когато разказвам за едно или друго поведение, е обусловено ли е то „генетично“. Такава постановка на въпроса сама по себе си е недоразумение, тъй като всички черти винаги са резултат както на генетична предразположеност, така и на влиянието на околната среда.

Само разликата в признаците, но не самите признаци, може да бъде вродена или придобита. Тоест, ако двама близнаци, възпитани в различни условия, правят нещо различно (например говорят на различни езици), то тази разлика е придобита. Но ако говорят на френски, италиански или всеки друг език, речта сама по себе си не може да се нарече напълно придобит признак, тъй като очевидно е необходим определен генетичен фон, за да се научиш по принцип да говориш.“

Натурален

Тери Джонсън, синтетичен биолог:

„Думата „натурален“ се използва в такова огромно количество контекстове и в такова количество значения, че е невъзможно да се ориентираме  в тях.

Най-простото тълкование, изключващо от това понятие явления, съществуващи само благодарение на човечеството, предполага, че хората така или иначе са отделени от природата и плодовете на нашия труд са „неестествени“ или „противоестествени“, за разлика от – да речем – резултатите от дейността на бобрите или пчелите.

В случая с храната понятието „натурално“ става още по-хлъзгаво. В различните страни то се определя различно, и в САЩ са се отказали от използването на определението „натурална храна“ (в полза на друг термин – „органични продукти“).

В Канада мога да продавам царевица като „натурална“, ако нищо не съм добавил в нея (и не съм я почиствал) преди реализацията, но самата царевица е резултат на години селекция, тя е растение, което не би съществувало без намесата на човека.“

Ген

Джонсън също е притеснен от това в какво значение думата „ген“ се използва в езика.

„Двадесет и пет учени спориха два дни, за да формулират определението: „Ген е локализиран участък от геномната последователност, отнасящ се към единица наследственост, която е свързана с регулаторни, транскрибирани и/или други функционални области на последователността.“

Това означава, че генът е ограничен фрагмент от ДНК, който можем да покажем и да заявим: „той прави това и това“ или „той регулира това и това“.

Това определение оставя обширно пространство за маневри – не толкова отдавна смятахме, че голяма част от нашата ДНК изобщо нищо не прави и не регулира. Ние я наричахме „отпадъчна ДНК“, но впоследствие изяснихме, че значителна част от този „боклук“ служи на свои цели, които не се хвърлят веднага в очи.

Най-разпространеното некоректно използване на термина „ген“ е във формулировката „генът за еди-какво си“. Тук може да се отделят два проблема. Всички ние имаме ген на хемоглобина, но от това не всички страдат от сърповидноклетъчна анемия. При различните хора има различни версии на гена на хемоглобина, наречени алели. Едни алели са свързани със сърповидноклетъчната анемия, други – не.

И така, генът е цяло семейство алели, едва малко от които може да са свързани с нарушения или заболявания. Самият ген далеч не е „лош“ – повярвайте ми, няма да живеете дълго без хемоглобин, но отделни версии на хемоглобина може да се окажат „проблемни“.

Но повече ме притеснява разпространената идея, че корелацията на генетичната вариация с нещо свидетелства, че този ген е „за“ еди-какво си. Често казват, че „този ген предизвиква заболяване на сърцето“, макар че по-близо до истината ще бъде формулировката: „хората с този алел, изглежда, са по-предразположени към това заболяване на сърцето, но защо – не ни е известно, и вероятно това е компенсация на преимуществата, които дава този алел, но за които ние не знаем, защото не сме ги търсили.“

Статистически значим

Джордан Еленберг, математик:

„Статистическата значимост е едно от понятията, които учените не биха отказали да вземат и преименуват. „Значимост“ предполага „важност“, но тестът за статистическа значимост, измислен от английския статистик сър Роналд Фишер, не измерва важността или мащаба на ефекта – само определя способни ли сме да го отличим от нула, използвайки нашите най-добри статистически инструменти.

„Статистически видим“ или „статистически различим“ – така би било много по-добре.“

Оцелява най-силният

Жаклин Гил, палеоеколог:

„Моя списък оглавява словосъчетанието „оцелява най-силният“. Първо, това не са думи на Дарвин, и второ, хората грешно си представят какво означава „най-силен“.

Във връзка с това възниква объркване с еволюцията като цяло, включително неизтребимата идея за това, че процесът на еволюция се явява прогресивен и насочен (или дори планиран от страна на еволюиращите организми – някои хора изобщо не са способни да проникнат в идеята на естествения отбор) или че всички черти на организма се явяват адаптивни (но има полов отбор! И случайни мутации!).

„Най-силният“ не означава „най-мускулестият“ или „най-умният“. Това е просто организъм, който най-добре се вписва в околната среда, какъвто може да се окаже както „най-малкият“ и „най-крехкият“, така и „най-отровният“ и „най-сухоустойчивият“. Освен това организмите невинаги следват този път на развитие, който ние можем да опишем като „адаптация“. Тяхната еволюция може да бъде по-скоро като верига на случайни мутации или отбор по признаци, които изглеждат привлекателни за противоположния пол.“

Геоложки периоди

Гил, чиято работа е посветена на условията на плейстоцена, съществувал на Земята преди повече от15 000 години, също е притеснена от това как хората (по-специално децата) възприемат различни времеви периоди от развитието на Земята:

„Един от проблемите, с които често се сблъсквам, е недостигът на разбиране на геоложките времеви рамки. Всичко „доисторическо“ се свива в съзнанието на хората и те мислят, че преди 20 000 години е съществувало огромно разнообразие от видове (не!) или дори, че в това време е имало динозаври (не, не и не!). Ситуацията изобщо не се подобрява от тези комплекти пластмасови играчки, в които заедно с динозаврите присъстват и пещерни хора или мамути.“

Органичен

Гуен Пирсън, ентомолог, отбелязва цяла плеяда термини от рода на „органичен“, „без химикали“, „натурален“, чието некоректно използване я е уморило.

„Да не говорим, че от техническа гледна точка цялата храна е органична, защото съдържа въглерод и т.н. Притеснява ме това, как се използват тези термини, за да прикрият и минимизират реалните различия в производството на хранителни продукти. Веществата може да са напълно „натурални“ и „органични“ но да са доста опасни.

Напротив, синтезираните съединения може да са абсолютно безопасни. И при това да превъзхождат своите аналози. Ако вземате инсулин, то той вероятно е произведен от генномодифицирани бактерии. И той спасява живот.“