Топенето на Андите: Сбогом, ледници

Международна изследователска група се опитва да изясни съдбата на ледниците в Андите. Глациолози, хидролози, геохимици, географи и историци трябва да отговорят на въпроса как ще се отрази топенето на ледовете върху водоснабдяването на милионното население на Южна Америка. Изследването е финансирано с $1 млн. от Националния научен фонд на САЩ.

Перу притежава най-голямата маса тропически ледници в света. Основно те са съсредоточени в Кордилера Бланка – най-плътно покрития с ледници планински масив в тропиците. Хребетът захранва долината на река Рио Санта – Калехон де Уайлас. В този район е съсредоточено най-пълното засега изследване на топенето на ледниците и неговите последствия. Получените данни ще помогнат за създаването на модели и за други водосборни басейни (в Андите, Хималаите и т.н.)

Засега прогнозата е нееднозначна. Реката няма да пресъхва по време на сухия сезон, но с нарастването на консумацията на питейна вода, напояването и изработването на електроенергия цената на този ресурс ще расте и конфликтите ще се изострят. Необходимо е в най-кратки срокове да се вземат ефективни мерки.

С помощта на цял набор инструменти специалистите изучават как ледовете, породите и езерото Кучилякоча, намиращо се на височина 4600 м точно под ледника на Пукаранра, се нагрява през деня и изстива през нощта. Съпоставката на получените данни с измерената дебелина на леда от спътници и самолети ще позволи да се създаде модел и да се изготви прогноза за отстъпването на ледовете. Предишни изследвания сочат, че от 1970 г. местните ледници са намалели с 20-30%, а сега скоростта на загубата им се увеличава и е 3% на година.

Тъй като количеството валежи за последните десетилетия почти не са се променили, остава да се вини глобалното затопляне – от 70-те г. регионът се е затоплял средно с 0,1˚C за десетилетие. Ледниците, разположени над 5400 м надморска височина, отстъпват, но оцеляват, а по-ниските са обречени. Последните вече са загубили два пъти повече маса от горните.

Това са лоши новини за местните жители, тъй като ледниците служат като буфер – те поглъщат обилните валежи в дъждовния сезон и бавно освобождават вода в сухия сезон от юни до септември, когато почти няма дъждове. В сухия сезон ледовете дават около 30% от водата на Рио Санта.

Уви, в Перу до днес няма комплексен план по решаването на проблема с недостига на вода в Калехон де Уайлас. Едни твърдят, че трябва да се създадат водохранилища за сухия сезон, други са на мнение, че това е нецелесъобразно в този регион с чести земетресения. Има и противоположен проблем – понякога водата е прекалено много, например, когато в нея падне голям леден блок. От 1940 г. насам внезапни наводнения и падане на лавини са погубили над 25 000 жители на долината.

Първият сериозен конфликт за недостига на вода се разразява през 2008 г., когато фермери блокират напорния тръбопровод на ВЕЦ на езерото Парон. Протестът продължава две години. В бъдеще на тези места се планира разработването на златен рудник и местните се опасяват, че в полетата им ще остане само малко мръсна вода.

Още по-сложна е ситуацията на брега на океана, където в последно време се реализира проект по „превръщането на пустинята в цъфтяща градина”. Сега от реката се отклонява вода за напояването на 75 000 хектара, а скоро площта на плантацията ще се увеличи двойно. Когато ледниците се разтопят, в сухия сезон реката просто няма да стига до тези места.

Източник: Nature News