„Той трябва да умре!”

Малцина знаят за тази забранена бойна техника.

Само на избрани ученици майсторът, владеещ Дим-Мак (или Тиен-Сюъ, което се превежда като „посочване на гроба”) – изкуството на отсрочената смърт, предавал своите знания, позволяващи с едно докосване на ръката да се убие човек.

Смъртта на противника можела да настъпи както веднага, така и след часове, дни, седмици – в точно желания от майстора срок.

Във връзка с това е логично да си спомним странен случай, който се случил с Брус Лий по време на заснемането на един от последните му филми. Той дълго отработвал един от триковете и не можел да постигне това, което иска.

Неочаквано от масовката към Брус приближил непознат и му предложил много ефективен вариант. Заинтересуван, Лий излязъл с него на снимачната площадка. Те стояли един срещу друг, когато непознатият внезапно нанесъл на Брус кратък, но много силен удар в главата. Актьорът загубил съзнание и рухнал като покосен.

По време на суматохата, когато всички се хвърлили към лежащия Брус, човекът, нанесъл удара, сякаш се изпарил във въздуха. Изяснило се, че никой не го познавал и че той не бил регистриран за масовата сцена. По-късно един от гримьорите си спомнил, че в този ден в съблекалнята влязъл човек, взел дрехите си и произнесъл странната фраза: „Той трябва да умре!”

Мнозина смятат, че непознатият е бил килър от „Триадата”, владеещ техниката на отсрочената смърт. След такъв удар човек може да умре и след два месеца, и години след удара, всичко зависи от това каква програма е въвел в организма на жертвата майсторът на смъртоносното докосване. Възможно е именно този удар на тайнствения непознат да е станал причина за смъртта на Брус Лий.

Някои изследователи на биографии на знаменитости смятат, че Брус Лий редовно е плащал данък на мафиотите от „Триадата” които е възможно да са му дали пари за първите му филми. Но дошъл ден, в който Малкия Дракон решил, че се е разплатил с лихвите, и отказал „опеката” на мафията. Ето защо ранната му смърт изглежда много странна, тъй като тя последвала почти веднага след скъсването му с мафията.

Чудовищният експеримент

На Изток след внезапната „естествена” смърт на всяка знаменитост често плъзват слухове, че това е поредната жертва на килърите, владеещи тайната на „смъртоносното докосване”. В това, че подобни слухове не са безпочвени, се убедил през 1957 г. майсторът на бойните изкуства Джон Гилби. По време на пребиваване в Тайван боксьорът О Хсин Ян отстъпил пред настоятелните молби на чужденеца и го запознал с някои детайли на това тайно бойно изкуство.

Китайският боксьор използвал за онагледяване сина си Ал Лин. В присъствието на Гилби той леко ударил сина си в корема. По-точно това дори не било удар – просто безобидно докосване, което не причинило нито болка, нито видимо увреждане. След това О Хсин ян казал на чужденеца да наблюдава момчето.

Два дни Гилби буквално не се отделял от Ал Лин, но момчето се чувствало прекрасно. И ето че следобед на третия ден детето внезапно загубило съзнание и паднало. Мигновено изникнал О Хсин Ян, който знаел деня и часа, когато ще е нужна неговата помощ. С масаж и настойка от целебни треви той върнал Ал Лин към живот, но му били необходими около три месеца, за да възстанови напълно здравето на сина си.

Чудовищен, макар и показателен експеримент! Независимо че истинският майстор на Дим-Мак, какъвто бил и О Хсин Ян, задължително знае как да неутрализира пуснатата от него програма за смърт, такъв риск за здравето на собственото ти дете изглежда безразсъдство.

Изкуството на отровната ръка

Човекът, станал жертва на Дим-Мак, умира на пръв поглед от неизвестна причина, но аутопсията обикновено показва естествено заболяване, макар и неясно как възникнало. Ето защо килърът, владеещ подобна техника, е истинска находка за всяко престъпно общество. Може да се отстраняват влиятелни лица, без косъм да падне от главите им и без да се нарече убийство тяхната смърт.

Дим-Мак понякога се нарича и „изкуство на отровната ръка”. Аналогията с отровата в случая е очевидна. Отровата може да убива както веднага, така и след часове, дни, седмици – всичко зависи от нейния тип и дозировка. Смъртоносното докосване действа като отрова, въведена в организма, в зависимост от избраните върху човешкото тяло точки, тя също може да убие веднага или да порази жертвата след определен срок.

Ето защо древните майстори на Дим-Мак обучавали на това изкуство само избрани ученици, като обръщали внимание не само на физическата им подготовка, но и на нравствените им качества. Ученикът трябвало да има уравновесен характер и чувство за справедливост. Такова смъртоносно знание не трябвало да попада при този, който би го приложил за свои лични користни цели.

На пръв поглед може да изглежда, че подобна техника не може да се нарече изкуство. Какво толкова? Научил си няколко десетки, макар и тайни, точки, докоснал си ги и това е цялата „наука”. Но това далеч не е така.

Истинско изкуство

Точките по човешкото тяло, които трябва да знае майсторът, не са две или десет, а стотици – броят на точките, свързани с нервни окончания с вътрешните органи, са над 700. Майсторите на Дим-Мак използват в практиката си около 150. Освен точките, които се използват за поразяване на противника, ученикът трябва да познава и точките за изцеление, и посвещава много време за изучаването на древнокитайската медицина.

Не е достатъчно да се знаят само определените точки, трябвало и да се запомни точното време на тяхното активиране, затова майсторите често казвали: „Преди да удариш, погледни Слънцето.” Става дума за това, че кръвта с различна интензивност снабдява вътрешните органи и повърхността на тялото в различно време от денонощието.

Затова в зависимост от времето на денонощието се избирал орган, максимално снабден с кръв. Трябвало да се знае с каква сила и под какъв ъгъл да се порази една или друга точка. От ъгъла, посоката и силата зависел и целебният ефект при лечение. Освен това имало значение с коя ръка и пръст се въздействало върху точката. Според китайците всеки пръст съответства на определена стихия – палецът е на стихията на дървото, показалецът – на земята, средният – на водата, безименният – на огъня, кутрето – на метала.

Жизнената енергия

За да станеш Дим-Мак майстор, трябва да владееш до съвършенство енергията на своя организъм, да умееш да управляваш жизнената (психическа) енергия, така нареченото чи (наричана още „ци” или „ки”). С помощта на чи можеш да убиеш с поглед див звяр или човек, или да не замръзнеш гол в най-лютия студ.

Затова е изключително важно да се научиш да натрупваш тази жизнена енергия и при необходимост да я използваш по свое желание за поразяване на противник, за своя защита или за изцеление на другите. Тази енергия задължително се използва и в бойната практика. Майсторът мобилизира чи, концентрира я и при докосване на противника буквално се врязва в неговото тяло.

Ако в организмът се наруши потокът на чи, а подобно нещо може да се случи след въздействие на Дим-Мак майстор, енергийното поле на човека се дисбалансира, в резултат на което настъпва болест. С помощта на енергията чи боецът може, без да прекъсва схватката, да реанимира поразения орган на противника и да премахне острата болка. Насочил достатъчна „порция” чи, боецът може да я използва като своеобразен щит, за да се защити от енергийната атака на противника.

За това какво значение в бойните изкуства има енергията чи, нагледно свидетелства урок, който предал навремето на учениците си притежателят на черен пояс по карате Хироказу Куназава. Първоначално този майстор с един удар разбил три тухли, сложени една върху друга, а след това взел три нови, отново ги поставил една върху друга и казал, че този път ще насочи своето ки (японското обозначение на чи) само върху средната тухла. Последвал рязък удар, съпровождан от яростен вик, и учениците видели как само средната тухла се разполовила.

Вече е ясно, че истинският Дим-Мак майстор трябва да притежава изключителни знания, включващи не само всичко описано, но и много други, например умение да вижда и „чете” човешката аура, да има представа за влиянието на Луната, Слънцето и планетите върху органите и здравето му, да бъде способен само с психологическо въздействие да внуши такъв страх в противника, че да отпадне самата необходимост от докосване.

Трябва да отбележим, че на Изток овладяването на бойното изкуство се разглежда не само като получаване на навици за защита и нападение и усъвършенстване на физическото състояние, но и като път на духовно развитие и познание на поразителните възможности на човешкия организъм.

Източник: Topwar