Трето слънчево цунами връхлетя „Вояджър 1”

Ветеранът на НАСА, космическият апарат „Вояджър 1“, движейки се все по-далеч из междузвездното пространство, е фиксирал вълни на слънчево цунами.

Миналата година учените от мисията потвърдиха, че сондата, изпратена на 5 септември 1977 година 16 дни след своя брат близнак „Вояджър 2“, официално е напуснала хелиосферата – област от околослънчевото пространство, в което плазмата на слънчевия вятър се движи със свръхзвукова скорост. До преходната зона – хелиопаузата – сондата стигна през декември 2012 година. Зад хелиосферата започва междузвездното пространство.

Макар че междузвездното пространство съществено се отличава от хелиосферата, то не е съвсем празно. В него се намира много фино съчетание на медузвездна плазма, която ще бъде изучавана от 37-годишната сонда, а също се чувства влиянието на Слънцето, независимо от разстоянието от 18 милиарда километра до него.

„Принципно междузвездното пространство прилича на тихо езеро – казва Ед Стоун от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, ученият, който се смята за баща на „Вояджър“ и е с мисията от 1972 година. – Но когато нашето Слънце изпраща ударна вълна, тя достига „Вояджър 1“ след около година. Вълната взривява плазмата около космическия кораб.“ Частиците взаимодействат с околното пространство, предизвиквайки колебания, които учените наричат „звънене“ или „пеене“.

Когато на Слънцето протича коронално изхвърляне на маса, по цялата хелиосфера покрай планетите преминават мощни ударни вълни. В края на краищата последствията от тези „изригвания“ догонват и надминават сондата. При това събитие, което е фиксирал „Вояджър 1“, бурята на Слънцето се е разразила година по-рано и едва сега ударната вълна е достигнала апарата.

Слънчевото цунами е пропътешествало през хелиопаузата – най-далечната граница на хелиосферата, и се е насочило в междузвездната плазма, карайки електроните в плазмата да „зазвънят“. Ударната вълна влияе и на високоенергийните космически лъчи, които „Вояджър 1“ може да открие.

„Вълните от цунамито карат плазмата да звъни като камбана – разказва Стоун. – Докато инструмента по изменение на плазмените вълни на борда на апарата позволява да се измери честотата на този „звън“, инструментът по изучаване на космическите лъчи показва какво именно е предизвикало „звъна“ – ударната вълна от Слънцето.“

Всяко подобно фиксирано от апарата събитие, които от 2012 година до сега са три, помага да се характеризира междузвездната среда – област, в която досега не се е озовавал нито един кораб, създаден от човека.