Трилион долара – толкова струват платината и другите благородни метали на Луната

Лунните кратери може да съдържат платина и други благородни метали на стойност над един трилион долара. Това означава, че добивът на Луната може да бъде по-икономически изгоден от индивидуалния добив на астероиди – въпреки че правният статут на подобна дейност все още е доста неясен.

Ново проучване, публикувано в Planetary and Space Science, оценява наличието на търговски значими количества метали от платиновата група (платина, паладий, родий, рутений, иридий и осмий) на Луната, останали от удари на астероиди върху лунната повърхност.

„Днес астрономията съществува главно, за да задоволи нашето любопитство. Тя има много малко практически приложения, а изследванията се финансират предимно от данъци, което прави науката зависима от политиката. Ако можем да монетизираме космическите ресурси – на Луната или астероидите – частните компании ще започнат да инвестират в изследването на Слънчевата система“, обяснява астрономът Джаянт Ченамангалам, един от авторите на статията.

При изчисленията експертите са взели предвид дела на лунните кратери, за които се смята, че са образувани от метални астероиди, броят на астероидите с достатъчна концентрация на метали от платинената група, както и тези, които са ударили Луната с достатъчно ниски скорости, за да оставят значителни фрагменти.

Оказва се, че от приблизително 1,3 милиона лунни кратери с диаметър над километър, около 6500 са образувани от астероиди, които са носили търговски значителни количества платина.

„Това означава, че на Луната кратерите с остатъци от астероиди, съдържащи руда, може би са повече от астероидите, годни за добив“, отбеляза Ченамангалам.

Той изчислява, че стойността на платината и други метали, които могат да бъдат добивани в лунните кратери, може да достигне един трилион долара.

Добивът на руда на Луната ще бъде по-лесен, отколкото от астероиди, тъй като повечето астероиди са по-далеч и тяхната незначителна гравитация създава технически трудности.

Гравитацията на Луната е шест пъти по-слаба от земната, но това все пак улеснява задачата.

Въпреки това, дори ако добивът на лунни ресурси е технически по-лесен, той може да бъде по-труден от правна гледна точка.

Договорът за космическото пространство от 1967 г. остава крайъгълният камък на международното космическо право, регулиращ всички дейности извън Земята, включително добива на ресурси.

В него се посочва, че „Космосът, включително Луната и други небесни тела, не подлежи на национално присвояване“, но остава спорно дали астероидите се считат за „небесни тела“ и дали частният добив може да се приравни с „национално присвояване“.

Някои сравняват добива на астероиди с риболова в международни води, който е разрешен въпреки липсата на суверенитет, но прилагането на тази аналогия към Луната е по-трудно.

САЩ се опитаха да изяснят ситуацията, като предложиха необвързващите споразумения „Артемида“ – набор от принципи за изследване на Космоса, включително търговски добив на Луната. Те бяха подписани от 55 държави, но не и от Китай, и Русия, което остави неяснота по темата.