Трябва да разширим дефиницията за богаство: Стивън Хокинг пред The Guardian

Стремежът ни към богатство изигра съществена роля за BREXIT. Трябва да преосмислим това. 

Имат ли парите значение? Дали богатството ни прави по-богати на този етап? Това може да изглаждат като странни въпроси за физик, но британският референдум намомни, че всичко е свързано и че ако искаме да разберем фундаментите на вселената, то ще се окажем много глупави да игнорираме ролята на парите в нашето общество.

По време на кампанията за референдума аз защитавах тезата, че ще бъде грешка Великобритания да излезе от ЕС. Тъжен съм от този резултат. Но ако съм научил един урок през живота си, той е, че трябва да извличаме максимума от ръката, с която разполагаме.

Сега трябва да се научим да живеем извън ЕС, но за да управяваме процеса успешно, трябва да разберем защо бринаците направиха този избор. Вярвам, че богатството, начина по който го разбираме и начина по който го споделяме, изигра ключова роля в това решение. Както каза министър председателят Тереза Мей в първата си седмица на поста: „Трябва да реформираме икономиката така че да позволим на повече хора да споделят просперитета на тази страна.“

Всички знаем, че парите са важни. Една от причините, заради които вярвах, че е важно да останем в ЕС са грантовете. Британската наука се нуждае от всичките пари, които може да получи и един от важните източници на пари в продължение на години беше Европейската комисия. Без тези грантове много важни неща нямаше как да се случат. Вече има случаи на замразяване финансирането на британски научни проекти. Трябва правителството да се заеме с това колкото е възможно по-скоро.

Парите са важни, защото дават свобода на индивида. Говорил съм по-рано за моите опасения, че намаляването на разходите в Обединеното Кралство ще намали подкрепата за студенти в неравностойно положение – подкрепа, която помогна на мен в кариерата ми. В моя случаи разбира се, парите не просто помогнаха за кариерата ми, а ме държат жив в буквалния смисъл.

Веднъж в Швейцария, това беше по-рано, развих пневмония и моите колеги от Кеймбридж Гонвил и Кайъс, уредиха полета и лечението ми обратно във Великобритания. Без техните пари аз нямаше да съм жив, нямаше да имам възможност за цялото мислене, което направих оттогава. Парите могат да дадат свобода на индивида, точно както бедността го хваща в капан и ограничава потенциала му, вреди както на него, така и на човешката раса като цяло.

Така че аз съм последният човек, който ще омаловажи значението на парите. Въпреки че парите изиграха съществена практическа роля в моя живот, аз съм имал по – различно отношение към тях в сравнение с повечето хора. Плащането за моите грижи като инвалид и за моята работа е от съществено значение, но придобиването за притежание не е. Аз не знам за какво ми е притрябвал състезателен кон или пък Ferrari, въпреки че мога да си позволя. Така че аз виждам парите като посредник, като средство за постигане на определени цели – идеи, здраве, сигурност, – но никога като самоцел.

Интересно е, че това отношение дълго време беше гледано като предсказуемата ексцентричност на учен от Кеймбридж, но сега се споделя все по-широко. Хората започват да поставят под въпрос стойността на чистото богатство. Дали знанието и опита са по-важни от парите? Може ли притежанието да стои на пътя на изпълнението? Можем ли наистина да притежаваме нещо или сме просто временни попечители?

Тези въпроси са водещи в промяна на поведението, което в замяна вдъхновява някои основополагащи нови компании и идеи. Те се наричат „катедрални проекти“, модерен еквивалент на строителството на сгради за черкви, създадени като част от усилията на човечеството да изгради мост между Небето и Земята. Тези идеи са започнати от едно поколение с надеждата бъдещите генерации да поемат тези предизвикателства.

Надявам се и вярвам, че хората ще приемат повече от това „катедрално“ мислене в бъдеще, както са го правили в миналото, защото се намираме в опасни времена. Планетата и човешката раса са изправени пред множество предизвикателства. Те са глобални и много сериозни – климатичните промени, производството на храна, пренаселеност, унищожението на други видове, епидемии, окисляването на океаните. Всички тези нетърпящи отлагане въпроси ни принуждават да работим заедно, всички, с обща визия, в съвместно начинание, за да осигурим оцеляването на човечеството. Ще трябва да се адаптираме, да преосмислим, да префокусираме и да променим някои от фундаменталните допускания за това, какво имаме предвид под богатство, под притежание, под мое и твое. Точно като децата, ще трябва да се учим да споделямe.

Ако се провалим, то силите, които допринесоха за Brexit, завистта и изолационизма, не само в Обединеното Кралство но по целия свят, защото произтичат от несподелянето, от култури с по-тясна дефиниция на богатството и провалени в по-честното му разпределение, както вътре в държавите, така и в трансграничен мащаб, ще се засилват. Ако това трябва да се случва, аз лично не бих бил оптимист за дългосрочните перспективи на нашия вид.

Но ние можем и ще успеем. Човеците имаме безкраен ресурс, оптимизъм и умеем да се адаптираме. Трябва да разширим дефиницията си за богатство, да включим към нея знанието, природните ресурси, човешкия капацитет и същевременно да се научим да споделяме всяко едно от тези по по-честен начин. Ако направим това, тогава няма да има лимит на постиженията на хората.