Тълпата е много по-умна, отколкото сме подозирали

Ако адът е другите хора, както казва Жан-Пол Сартр, то присъствието на препълнен стадион трябва да е най-страшната агония.

Думите на Сартр често биват вадени от контекст – той не е бил мизантроп, а се придържал към възгледа, че когато хората се съберат на големи групи, стават нецивилизовани, умопомрачени и глупави, пише Майкъл Бонд за Smithsonian.

Спортните събития изглежда, засилват влиянието на този стереотип. Често след голямо спортно събитие части от града, в който се е провело, приличат на бойни полета – хиляди шумни фенове, факли и огньове, бомбички, фойерверки и бутилки, мятани по полицията. Заради такива събития правителствата и правораздавателните органи инстинктивно се опитват да контролират тълпата, било то и при мирни събирания, в случай че направят нещо опасно. Но все по-голям брой доказателства сочат, че често е по-добре хората да бъдат оставяни да се саморегулират и да се адаптират към обкръжаваща ги среда.

Интелектът на тълпата може да бъде видян чрез просто наблюдение на пазаруващите в мола, чакащите на претъпкана спирка или минаващите по натоварена улица. Мехди Мусаид, който изучава колективно поведение в Института за човешко развитие „Макс Планк“ в Берлин, е прекарал много часове, правейки точно това.

Той бързо разбрал, че традиционните модели на тълпата, от които заключаваме, че в тълпа се движим произволно, като частици в газ или течност, са много неверни. Всъщност хората в тълпата показват сложни адаптивни стратегии и изглежда, упражняват ефекта на колективния интелект.

Например от едно проучване изследователите разбрали, че групи от по трима или повече пешеходци, движещи се сред много хора, често преминават в обърната V-образна формация, „защото това е единственият начин да виждаш всичките си приятели с прости движения на главата“, казва Мусаид. Той също разбрал, че за да избегнат препречването на пътя, пешеходците инстинктивно се разминават от една и съща страна – или всички се отклоняват надясно, или наляво.

Изглежда, че причината за избора ни на посока се крие и в националността ни. В повечето европейски страни е надясно, а в Япония е наляво. От това може да се направи предположението, че предпочитанията ни за страна, от която да се разминем, са свързани с правилата за движение по пътищата (лентите на движение) – но невинаги е така.

В Лондон, където превозните средства се движат отляво, хората имат навика да се движат по дясната част на стълбите към метрото. Възможно е причината за това несъответствие да е големият брой чужденци, но хората предпочитат дясната страна дори и на местата с по-малко туристи.

Как се определят тези норми на ходене? Това е теорията на Мусаид: „Те се зараждат основно от процеса на научаване. В началото е произволен. Първо, хората нямат никакви предпочитания за страна и се разминават еднакво както отляво, така и отдясно, в зависимост от ситуацията. След като това се повтори няколко пъти, пешеходците започват да пресъздават натрупания опит от предишни препречвания.

Например, ако срещна трима души и избегна и тримата отдясно, то спонтанно ще избегна четвъртия от същата страна. Тази норма ще се разпространява от един човек на друг, защото всеки се е научил по един и същ начин и в крайна сметка това трябва да доведе до краен консенсус за избора на страна.“

Това е добър пример как спонтанното поведение на самоорганизиране може да се превърне в  ефикасна система. Хората на пренаселени тротоари се филтрират в две отделни посоки, като пешеходна магистрала.

Този поток е относително стабилен, докато някой не се подразни от бавното темпо и не реши да изпреварва, а тогава „лентите“ се разбиват и редът се погубва. Това показва, че отклоняването от нормите на поведение на тълпата може да е нещо лошо. Тълпата е умна, стига да е сплотена.