Експерти избират „идеалния“ реголит за 3D печат на Луната

Френски изследователи постигнаха нов пробив в разработването на технология за 3D печат от лунна почва. Те са открили как да подобрят механичните свойства на реголита без допълнителни добавки.

Ако разработката им даде добри резултати, тя ще играе ключова роля в изграждането на бази на Луната.

Много учени и дизайнери смятат 3D печата за онази „вълшебна пръчица“, която ще реши проблема с изграждането на дългосрочни структури на Луната.

Тъй като всеки „допълнителен“ килограм, доставен от Земята, буквално ще бъде по-скъп от златото, въпросът за използването на неограничените ресурси на лунната почва за създаване на строителни материали (или поне част от тях) изглежда по-актуален от всякога.

Китай е особено активен в изследванията в тази област. Но има редица сериозни проблеми. Преди всичко, свързани със здравината на реголита.

Факт е, че в повечето експерименти за създаване на „тухли“ от него, като свързващо вещество са използвани различни добавки – от органични полимери до обикновена солена вода. Трудностите с доставянето им до Луната обаче са факт.

Екип, ръководен от Жулиен Гарние от университета в Тулуза, се зае да реши този проблем, като се опита да създаде здрав и надежден строителен материал от чист реголит.

За да се постигне това, беше необходимо да се прибегне до редица технологични трикове.

Първият от тях е технология, известна като селективно лазерно топене (SLM).

Скалата, предназначена да имитира реголит, е добита от древния изгаснал вулкан Пик д’Исон (в Южна Франция) – базалтите на който се оказали много подобни на тези на Луната.

Както показват предишни проучвания, базалтът не е много подходящ за 3D печат – тухлите са твърде нестабилни за компресия. Но екипът на Гарние забелязал, че силата им все още варира в зависимост от избраната технология.

В нова серия от експерименти, изследователите манипулирали свойствата на скалата и методите за нейното „синтероване“, за да увеличат максимално механичните свойства на крайния продукт.

Основната променлива била структурата на праха – кристална (по-здрава, но доста хетерогенна) или аморфна (рохкава, но много по-предсказуема).

В резултат на това е постигнат първият забележим успех: използвайки чист кристален прах, учените успяват да удвоят здравината на „тухлите“.

В по-нататъшни изследвания французите възнамеряват да установят идеалното съотношение на двете фракции, което ще осигури максимална стабилност на материала.