Изследователи са създали модел на поредица от магнитни вихри в Космоса, които биха могли да помогнат за обясняването на внезапни геомагнитни смущения на Земята.

Изследването разглежда как малки, въртящи се магнитни структури, понякога наричани „космически торнада“, се формират, когато заредени частици от Слънцето си взаимодействат в междупланетното пространство.

Използвайки данни за слънчевия вятър и компютърни симулации, експертите проследяват как вихри от плазма и магнитен поток могат да възникнат дори при липса на голямо слънчево изригване или изхвърляне на коронална маса.

Турбулентност в слънчевия вятър

Моделите показват, че тези локализирани спирали се появяват там, където потоци слънчев вятър, движещи се с различна скорост, се сблъскват.

Взаимодействието усуква вградените линии на магнитното поле в тръбовидни структури, известни като „магнитни въжета“, всяка с диаметър хиляди километри.

Докато се разпространяват в Космоса, магнитните полета могат да се свържат отново и да освободят енергия, изпращайки ударни вълни към Земята.

Подобна активност може да е причина за геомагнитни бури, които се появяват без ясен причинител и нарушават работата на сателити, комуникации и енергийни системи.

Сравнявайки резултатите от симулациите с данни от космическите апарати Wind и ACE на НАСА, екипът е идентифицирал съвпадащи характеристики в плазмения поток и силата на магнитното поле.

Това предполага, че тези преходни вихри са реални явления, а не просто артефакти от моделирането.

Водещият автор Рамеш Нараянан заявява, че резултатите показват, че взаимодействията на магнитните въжета могат да действат като „скрити двигатели“ на събития в космическото време.

Той пояснява, че докато големите слънчеви изригвания остават основен източник на големи бури, по-малките и по-чести вихри биха могли да оформят ежедневните вариации в магнитосферата.

НАСА и други агенции продължават да наблюдават слънчевия вятър с помощта на множество космически апарати, разположени близо до земната орбита.

Изследването предоставя рамка за интерпретиране на бъдещи данни от мисии като Solar Orbiter на Европейската космическа агенция и Parker Solar Probe на НАСА, които събират измервания с висока резолюция на поведението на плазмата близо до Слънцето.

Авторите отбелязват, че прякото наблюдение на космически торнада остава предизвикателство. Но с навлизането на нови инструменти, улавящи по-фини детайли на слънчевия вятър, може да се потвърди колко широко разпространени са тези усукани магнитни структури.

Пълното изследване е публикувано в The Astrophysical Journal, том 992, 2025 г. То е проведено от екип от University of Alabama в Хънтсвил, University of New Hampshire и Goddard Space Flight Center на НАСА.