Учени откриха, че почвата има памет

Изследователи от Училището по биологични науки към университета в Нотингам, заедно с колеги от университета в Канзас, са открили, че почвените микробни съобщества притежават „екологична памет“.

Те имат способността да запазят следи от минали климатични условия и да ги използват, за да адаптират растенията към нови стресови условия.

Сушите стават все по-чести и разрушителни поради изменението на климата, представлявайки заплаха за селското стопанство и природните екосистеми.

Ето защо експертите са си поставили за цел да определят как дългосрочните разлики във валежите влияят върху състава на почвените микроби. А също и върху толерантността на растенията към воден стрес.

За да направят това, те са анализирали почвени проби от шест прерийни региона на Канзас със значително вариращи количества валежи.

Експертите са идентифицирали микроорганизми и гени, свързани с „историята на валежите“ в специфични райони.

След което са тествали как тези микробни „наследства“ са повлияли на растежа на растенията по време на контролиран експеримент със суша.

Оказва се, че микробите от по-сухите региони помагат на местните ливадни треви да понасят по-добре сушата. Но такъв ефект не е наблюдаван при царевицата.

„Почвените микробни съобщества са способни бързо да се адаптират към промените в околната среда и да помагат на растенията да се справят със стреса от сушата. Освен това, те могат да „помнят“ минали условия – феномен, известен като екологична памет“, обяснява ръководителят на изследването д-р Габриел Кастрильо от университета в Нотингам.

Изучаването на микробната памет може да бъде ключово за разработването на устойчиви на климата култури, способни да преживеят глобалното затопляне и намаляващите валежи, убедени са специалистите.

Изследването е публикувано в списанието Nature Microbiology.