Откриха начин за унищожаване на ракови клетки чрез светлина

Оптогенетиката, нов ефективен инструмент на биофизиците, позволява контролиране на клетки и процеси в тях чрез светлина.
Методът се базира на различни микробни родопсини – белтъци, свързани с ретинал, които пренасят йони през мембрани под въздействието на светлина.
В ново изследване, физици от Московския физико-технически институт (МФТИ) са използвали белтъка Arch3 от археи, за да повишат киселинността в култивирани ракови клетки.
Това е довело до ускорено образуване на активни форми на кислород и програмирана клетъчна смърт – апоптоза.
Резултатите са публикувани в списание „Биохимия“.
Оптогенетичните методи навлязоха сравнително скоро в арсенала на биолозите.
Но бързо се доказаха като мощен и прецизен инструмент за манипулиране на клетки. Особено на т.нар. възбудими клетки – неврони, мускулни клетки и клетки на жлезите.
Впечатляващи са успехите с неврони.
Възможно е тяхното стимулиране или „изключване“, картографиране на невронни мрежи и дори потенциално приложение в лечението на глухота и слепота.
Подходът е приложим и за изучаване на фини физиологични процеси в невъзбудими клетки, например, чрез проследяване на промени в органели и компартменти.
Киселинността (pH) е важен параметър за нормалното функциониране на клетката.
Отклоненията ѝ са свързани с редица патологични изменения.
Също толкова важна е киселинността в матрикса на митохондриите – „енергийните станции“ на клетката.
Те играят ключова роля в клетъчния живот и смърт, произвеждайки активни форми на кислород (АФК).
В малки количества АФК имат регулаторна функция, но натрупването им е летално.
Нормално матриксът на митохондриите е слабо алкален (pH около 8), а промените могат да доведат до апоптоза.
Връзката между киселинността в митохондриите и генерирането на АФК е обект на активно изследване, тъй като е важна за развитието на редица патологии – сърдечни заболявания, диабет, невродегенеративни заболявания и рак.
Биофизици от МФТИ са изследвали образуването на АФК при оптогенетично алкализиране на цитоплазмата.
Използван е протонният насос Arch3 от археята Halorubrum sodomense, който изпомпва водородни катиони от клетката под въздействието на светлина с определена дължина на вълната.
Това води до понижаване на концентрацията им в клетката и повишаване на pH – алкализиране на цитоплазмата.
Arch3 е експресиран в цитоплазмената мембрана на HeLa клетки – култивирани „безсмъртни“ ракови клетки.
В цитоплазмата и митохондриите са въведени флуоресцентни сензори HyPer7, чувствителни към водороден пероксид (H2O2) – една от основните АФК.
Оптогенетичното алкализиране е предизвикало рязко повишаване на нивата на H2O2 както в цитоплазмата, така и в митохондриите.
Промените в pH на митохондриалния матрикс са настъпили почти веднага след „включване“ на Arch3, докато генерирането на АФК е започнало със закъснение.
Резултатите показват важната роля на H2O2 в „алкалната апоптоза“, но детайлите на този сложен механизъм тепърва ще се изясняват.
Анастасия Власова от МФТИ отбелязва: „Показахме, че продължителното оптогенетично алкализиране на цитозола води до генериране на АФК – „кислороден взрив“.
Това може да е един от механизмите, задействащи клетъчна смърт при повишаване на pH.
Изучаването на връзката между вътреклетъчното pH и нивата на АФК е важно за разбирането на клетъчната физиология и нарушенията при рак и невродегенеративни заболявания.“