Нашата необятна Вселена може би все пак не се разширява безкрайно. Нови данни за тъмната енергия може да опровергаят теорията, предложена за първи път през 1922 г. от астронома Александър Фридман.

Според проучване, публикувано в Journal of Cosmology and Astroparticle Physics, Космосът всъщност ще приключи с „голям срив“.

И ако хипотезата е вярна, ние сме почти на половината път.

Според съвременната физика Вселената е започнала преди около 13,8 милиарда години с Големия взрив.

Данните обаче са по-неясни, когато става въпрос за крайната съдба на Космоса.

В продължение на десетилетия много изследователи се съгласяваха с изчисления, показващи, че Вселената може просто да продължи да се разширява безкрайно навън във всички посоки.

През последните години някои експерти предложиха много по-конкретни заключения, включително „голямо замръзване“ или дори „голямо разкъсване“.

Физикът от Cornell University Хенри Тай и неговите колеги обаче са на друго мнение. Те наскоро въведоха нова информация за тъмната енергия, придобита от множество обсерватории, в космически модел, включващ така наречената космологична константа.

Описана за първи път от Алберт Айнщайн през 1917 г., константата първоначално е била коефициент, предназначен да противодейства на гравитационната сила в статична Вселена.

Въпреки че е изоставена, след като Едуин Хъбъл потвърждава продължаващото разширяване на Вселената през 1929 г., физиците по-късно възраждат космологичната константа както с положителни, така и с отрицателни стойности в зависимост от тяхната теория.

В продължение на около две десетилетия повечето експерти подкрепяха сценария с положителна константа, според който разширяването на Вселената се ускорява.

Но резултатите на Тай показват нещо друго.

„Новите данни изглежда показват, че космологичната константа е отрицателна и че Вселената ще свърши с голям срив“, обяснява той в изявление.

Информацията идва от два големи доклада, публикувани по-рано тази година: Dark Energy Survey и Dark Energy Spectroscopic Instrument.

И двата проекта са организирани, за да се определи дали 68-те процента от цялата маса и енергия, наричани общо тъмна материя, произхождат от чиста космологична константа.

Вместо да потвърдят това, сега изглежда, че действат и други сили.

Въпреки че тези „сили“ остават загадка, екипът на Тай експериментира с въвеждането на хипотетична частица с изключително ниска маса в своите космически уравнения.

Макар първоначално тя да се е държала като космологична константа в най-ранните епохи на Вселената, вече не функционира по същия начин.

Поради това константата оттогава е преминала в отрицателна стойност.

„Хората и преди са казвали, че ако космологичната константа е отрицателна, тогава Вселената в крайна сметка ще колабира. Това не е ново. Тук обаче моделът ви казва кога Вселената ще колабира и как ще колабира“, посочва Тай.

Ако в крайна сметка това се окаже вярно, Вселената ще достигне максималния си размер след около 11 милиарда години.

В този момент физиката (и тази отрицателна космологична константа) ще определят дали тя ще започне да се свива към една-единствена точка.

След това, след 33 милиарда години съществуване, Вселената ще се смачка до нищо.

Това може да е поредната интригуваща хипотеза, но тя се основава на най-новите налични данни за някои от най-интересните компоненти на Космоса.

„През 60-те години научихме, че Вселената има начало. Добре е да знаем, че ако данните се потвърдят, Вселената ще има и край“, казва Тай.