Учените се разминаха във възгледите за стареенето

Учените спорят как да решат проблема със стареенето и продължителността на живота.

Едни смятат, че вече знаем достатъчно, за да изпитваме лекарства срещу стареене върху човека. Други възразяват, че влиянието на тези вещества върху организма не е изучено достатъчно.

Според оценките на специалистите към 2050 година на Земята тройно ще се увеличи броят на хората, доживели до 80 години. Три пъти ще се увеличи броят на човечеството, което ще се нуждае от грижи и ще страда от немощ и болести. Ще бъдем ли готови за това?

Учените от цял свят в своите лаборатории активно изследват най-различни аспекти на стареенето и ги разглеждат на молекулярно ниво. Но практическата медицина още не е готова да приеме предизвикателството и каквито и да е средства за забавянето на стареенето на човека. Два различни погледа върху този проблем са представени в сп. Nature.

Единият екип учени – Луиджи Фонтана, професор по медицина към Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Брайън Кенеди, директор на Института за изучаване на стареенето „Бък“, и Валтер Лонго, директор на Института за дълголетие към университета на Южна Калифорния – смятат, че ние знаем достатъчно за стареенето, за да преминем от животните към човека.

Затова можем да разработим програма и да започнем клинични изпитания върху човек със средствата, които забавят стареенето и продължават живота на животните.

„Проблемите със стареенето ни идват в пакет – пишат авторите на статията. – Повече от 79% от хората на възраст над 65 години имат две и повече хронични заболявания, като артрит, диабет, рак, сърдечносъдови заболявания, инсулт и т.н. Изследванията показват, че когато ние с помощта на диети или лекарства отлагаме настъпването на една болест, другите също не бързат да настъпват.“

Тази група учени споделя гледната точка, че по-ефективно е да се борим не с отделните болести, а със старостта като такава. Тогава и болестите ще си отидат.

Както още преди 100 години е казал Иля Мечников, „старостта е болест, която трябва да се лекува“. Да смятаме стареенето за болест – с такава позиция се обърнали към Световната здравна организация участниците в международната конференция по генетика на стареенето и дълголетието, състояла се тази година в Сочи.

В полза на този възглед авторите на статията в Nature привеждат резултати от експерименти с мишки. При гризачите с ограничение в калориите на храната и определено генетично въздействие животът се удължава с 50%. Когато мишките все пак умрат, техните вътрешни органи показват, че проблемите със сърцето и съдовете, невродегенерацията на мозъка и нарушенията на метаболизма са ги засегнали в много по-малка степен, отколкото обикновените им събратя.

„С други думи, продължаването на живота се оказва продължаване на здравия живот, без хронични болести“, отбелязват учените. Именно това е, което иска и човекът.

Но тези изследвания трудно намират признание в медицината. Медицината се занимава с лечение на отделни болести, например Алцхаймер или сърдечна недостатъчност, а не със старостта като цяло.

Макар че някои средства за здраво дълголетие на човека работят на практика – това е балансираното и ограничено по калории хранене и редовната физическа активност. Изглежда, нищо по-хубаво не може да се измисли и никакви лекарства не са необходими.

Но първо, само много мотивираните и волеви хора могат да бъдат накарани да водят здравословен начин на живот. И второ, учените смятат, че ефективността на диетите и спорта може да се усилят с други методи.

Според авторите на статията ние вече сме готови, въз основата на резултатите, получени с животни, да изпитаме средствата срещу стареене и върху човека.

Учените знаят вече достатъчно за стареенето, като дълбаят и в молекулярните му основи. „Днес са ни известни десетки молекулярни пътища, въвлечени в процеса на физиологичното стареене“, пишат Фонтана и колегите му. Изследователите имат предвид известни каскади от биохимични реакции, които водят до стареенето на клетките, тъканите и органите. Тези молекулярни пътища са универсални при мишките и човека.

Като се научим да ги изменяме, като избираме молекули – мишени за въздействие, може да се управлява процесът на стареене. Идеята се състои в това. А изменението може да става по различни начини – генетичен, хормонален, метаболитен. Прословутото ограничаване на калориите, което наистина продължава живота на лабораторните животни, може да се отнесе към метаболитните въздействия, тъй като скоростта на обмяната на веществата при това спада.

Очевидно тази методика работи и при човека. Продължителното ограничение на калориите при човека доста силно променя метаболизма и молекулярните пътища в посока подмладяване.

Учените са вдъхновени и от факта, че върху стареенето и дълголетието влияят някои лекарства, които вече са одобрени и се прилагат в клиничната практика, но със съвсем други цели.

Например лекарство, използвано при онкология и трансплантация на органи, увеличава живота на мишки и нематоди. Известен е неговият механизъм: то въздейства на сигналния път TOR, регулиращ различни процеси – от синтез на белтъци до размножаване и оцеляване на клетките.

Друг пример е лекарство срещу диабет, което също забавя стареенето при мишки. Накрая, вещество, открито в червеното вино, действа на белтъците сиртуини, въвлечени в различни клетъчни процеси и продължаващи живота на мишките.

Интересно е, че действието на много от тези вещества имитира влиянието на ограничителната диета. В организма настъпват същите изменения, както и в организма на животните, придържащи се към диета с ограничение на калориите и белтъчините.

А също така се повишава клетъчният отговор на стреса и се снижават окислителните увреждания в клетките. Според авторите тези вещества още днес може да се изпитат върху човека в качеството на геропротектори – лекарства срещу стареене.

За такива изпитания е необходимо много важно звено – биомаркери, изменения на физиологичните показатели, които е лесно да се измерят и по които може да се съди за стареенето на организма или за това, че то се е забавило. От работата с животни учените вече познават много биомаркери на стареенето и трябва само да се определи кои от тях са най-подходящи за човека.

Учените акцентират, че изследванията на стареенето не се финансират достатъчно. За тях се отделят много по-малко пари, отколкото за борбата с отделни болести. Но главното, както смятат те, е, че трябва да се измени менталността.

Обществото трябва да поиска влагането на пари в опитите за забавяне на стареенето и продължаването на живота. Иначе ще се сблъскаме с демографска криза – ръст на немощта и старческите болести и стремително нарастване на разходите за здравеопазване, което няма да може да бъде преодоляно.

Един от авторите на статията – Брайън Кенеди, се изказал оптимистично на конференцията в Сочи. Според него сега всички изследвания се свеждат до една точка и е време да се премине към практиката, време е да се лекува стареенето. А след 20 години ще имаме лекарства, които забавят стареенето.

Друга група учени е в опозиция на тази гледна точка – Дъглас Селс, професор от отдела за интегративна биология на Университета в Колорадо, и Саймън Мелов, директор по геномика в Института за изследване на стареенето „Бък“.

Те смятат, че преди да изпитваме средства срещу стареенето върху човека, е необходимо да изучим как влияят те на работата на всички системи и органи. А за това не е достатъчно да знаем ключовите молекулярни пътища на стареенето, защото невинаги манипулацията с едни или други гени води до изменение в работата на органите.

Необходимо е да се проследи как при стареенето се снижава работата на сърдечносъдовата система, дробовете, бъбреците, мозъка и т.н. Средствата, които изпитваме срещу стареене, трябва да забавят снижаването на работата на всички системи в организма. И за тестване на работата на органите невинаги има адекватни методи. Освен това е необходимо първо да се проведе такова тестване върху животни, а след това да се адаптират тези тестове за човека.

Нещо в тази посока вече се прави. Например в лабораторията за продължаване на живота на клиниката Майо в Рочестър изследователите измерват възрастовите изменения на силата на мускулите, когнитивните нарушения, състоянието на тялото, скоростта на метаболизма, чувствителността към инсулин, двигателна координация, костна плътност и физически възможности.

В същото време преминават клинични изпитания лекарства за предотвратяване на възрастовата атрофия на мускулите – саркопенията. Националният институт за здраве е разработил батарея възрастови тестове за човека, включително тестове за баланс, памет, сила на китките и възприятие.

В резултат авторите на статията призовават изследователите, работещи с животни и в клиники, повече да общуват помежду си, за да построят мост от изучаването на стареенето към неговото лечение.