Водеща научна организация в Обединеното кралство твърди, че намаляването на количеството слънчева светлина, достигащо до Земята, би могло да смекчи глобалното затопляне и да ограничи щетите, причинени от изменението на климата.

От Кралското научно дружество обаче предупреждават, че подобни стратегии не са безрискови.

Асоциацията, която даде началото на научната революция през XVII век, заявява в нов доклад, че нова технология за връщане на слънчевата светлина в Космоса би могла да ни „купи време“, за да влязат в сила мерките за намаляване на емисиите от изкопаеми горива.

В доклада се казва, че две стратегии – инжектиране на отразяващи частици високо в атмосферата и пръскане на сол в облаците над морето – вероятно ще бъдат ефективни и технически осъществими.

Авторите на доклада обаче предупреждават, че ако дадена държава реши самостоятелно да проведе подобен експеримент в един регион, това може да причини екстремни суши и други метеорологични смущения в други части на света.

Проф. Кийт Шайн, председател на работната група, изготвила доклада, коментира, че може да дойде момент, в който световните лидери ще стигнат до заключението, че модифицирането на слънчевата радиация (SRM) е „най-малко лошият вариант“.

„Няма съмнение дали SRM е безопасен, защото очевидно не е безрисков. Възможно е обаче тези рискове да се считат за по-малко вредни от рисковете, произтичащи от недостатъчно смекчените климатични промени“, твърдят още специалистите.

В доклада се посочва, че глобалните усилия за намаляване на емисиите на парникови газове все повече изглеждат недостатъчни.

Температурите до 2100 г. вероятно ще бъдат с поне 3°C по-високи от нивата преди индустриализацията.

Работната група е убедена, че изпращането на аерозоли в стратосферата би било най-обещаващият вариант за намаляване на количеството слънчева светлина, достигащо до земната повърхност.

Има доказателства, че това би могло да проработи.

Изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 г. изхвърли 15 милиона тона серен диоксид в стратосферата, което понижи температурите с 0,5°C за период от една до две години.

Компютърните модели показват, че отделянето на 8 до 16 милиона тона от газа всяка година, както в Северното, така и в Южното полукълбо, би могло да намали глобалните температури с 1°C.

Разходите вероятно ще възлязат на „няколко десетки милиарда долара годишно“.

Това е далеч по-малко от глобалните разходи, причинени от екстремни метеорологични явления, като например горски пожари.

Ураганът Мелиса, който се засили поради глобалното затопляне, причини щети и икономически загуби до 52 милиарда долара в Карибите, според данни на AccuWeather.

Докладът на Кралското дружество предупреждава, че SRM няма да се справи с първопричината за изменението на климата и не е заместител на намаляването на емисиите.

Но би могъл да помогне за намаляване на температурите, тъй като нивата на въглероден диоксид в атмосферата достигат пик и започват да намаляват.

Това би означавало, че SRM потенциално би могъл да се използва повече от 100 години.

Авторите на доклада предупреждават, че инжектирането на сяра в атмосферата трябва да се прилага в световен мащаб, чрез международно споразумение и да бъде подкрепено от науката.

Моделите показват, че добавянето на серен диоксид в Северното полукълбо би охладило този регион, но би могло да причини суша в региона Сахел в Африка.

Добавянето на газ само в Южното полукълбо също би причинило регионално захлаждане, но би могло да увеличи честотата и интензивността на ураганите в Северния Атлантик.