Астрономи откриха система от пръстени около астероида-кентавър Хирон (95P/Chiron).
В Слънчевата система пръстени имат не само планетите-гиганти като Сатурн и Уран. Те се срещат и около малки тела, например Хаумеа, Квавар и другия кентавър Харикло.

Но случаят с Хирон е уникален – неговите пръстени все още се формират пред очите ни.

Откритието

Екип учени анализира наблюдения от 2023 г., направени с бразилската обсерватория Пику-дус-Диас. Те засекли четири пръстена и разпръснат материал около Хирон.

Пръстените вероятно са съставени от воден лед и каменни частици. Те се намират на разстояние 273, 325, 438 и 1400 километра от центъра на кентавъра. Изследователите отбелязват, че стабилността на най-външния пръстен все още е под въпрос.

Главното откритие е, че системата на Хирон се намира в процес на активно формиране — за първи път в историята астрономите наблюдават раждането и еволюцията на пръстенова структура в реално време.

Бързи промени и научно значение

Сравнявайки новите изображения с архивни данни от 2022, 2018 и 2011 г., учените установили, че пръстеновата система се променя изключително бързо.

Тези наблюдения ще помогнат да се разберат по-добре механизмите на образуване на пръстени и спътници около малки небесни тела.

Хирон – хибрид между астероид и комета

Хирон е уникален обект, комбиниращ характеристики на астероид и комета. Той обикаля Слънцето между орбитите на Сатурн и Уран.

Откривателят му през 1978 г. го нарекъл „Хирон“ – на митичния кентавър, полукон-получовек – за да подчертае двойствената му природа.

Дълго време Хирон се смятал за астероид, докато през 1988 г. астрономът Дейвид Толен не забелязал рязко увеличение на яркостта му – с 0,7 звездна величина само за три дни. Подобни светлинни избухвания са типични за комети, не за астероиди.

Следващата година учените Кийт Мийч и Майкъл Белтън откриват около него слаба газова обвивка (кома), а през 1993 г. Хирон вече има истинска кометна опашка.

Това доказва, че в състава му има летливи вещества, които се изпаряват при нагряване. Анализите показват, че в комата има много малко вода – за разлика от повечето комети.

Активността вероятно се дължи на метан, цианид и въглероден оксид, които могат да се изпаряват дори далеч от Слънцето, където водата остава лед.

Активността на Хирон зависи от положението му по орбита

Когато бил открит, той се намирал близо до афелия (най-далечната точка от Слънцето), а комата и опашката се появили при приближаването му към перихелия, който е преминал през 1996 г.

След това активността му намаляла, но той остава активен и днес, което показва, че вероятно е попаднал на сегашната си орбита сравнително скоро.

Следващото му най-близко приближаване към Слънцето ще бъде през 2046 г.

Ключ към разбирането на кентаврите

Хирон е официално класифициран едновременно като астероид и комета — доказателство, че границата между тези два типа тела е размита.

Той е необичайно голям за комета – с диаметър около 206 километра, докато ядрото на типична комета рядко надхвърля няколко километра.

Смята се, че Хирон е прародител на цяла група „кентаври“ – обекти с подобна орбита и поведение.
Подобна активност вече е засечена и при други кентаври, като Ехекла и Окироя.

Хирон през погледа на James Webb

По-рано космическият телескоп James Webb откри, че съставът на Хирон е уникален – с богатство от органични съединения и необичайно високо съдържание на метан, което подкрепя идеята, че той е преходен обект между астероид и комета.