Уникално: Наблюдаваха плазмен дъжд върху Слънцето в детайли (видео)

Учени от Националната слънчева обсерватория на САЩ (NSO) и Технологичния институт на Ню Джърси (NJIT) направиха пробив в изучаването на външната атмосфера на Слънцето – короната.

Използвайки нова адаптивна оптика, те за първи път са заснели ясни изображения на най-фините плазмени структури, включително мистериозния „коронален дъжд“. Охлаждаща се плазма, която пада обратно върху повърхността на Слънцето по магнитните линии на звездата. Резултатите са публикувани в Nature Astronomy.

Системата, монтирана на 1,6-метровия слънчев телескоп Goode в Калифорния, се нарича Kona. Тя настройва огледалото на телескопа 2200 пъти в секунда, компенсирайки изкривяванията от земната атмосфера и вибрациите в оборудването.

Благодарение на това, разделителната способност на изображенията се е увеличила десетократно. Сега се виждат детайли с размер само 63 километра, вместо предишните 1000 километра, което беше границата на наблюденията в продължение на почти 80 години.

„Този ​​технологичен напредък променя правилата на играта, позволявайки ни да видим някои наистина уникални подробности“, казва Дирк Шмит, водещ автор на изследването и учен по адаптивна оптика в NSO.

Получените изображения включват визуализации на най-фините нишки от коронален дъжд, дебели само 20 километра.

Както и слънчеви протуберанци, усукващи се в реално време, и краткотрайни плазмени струи, наречени спикули.

Короналният дъжд се образува, когато по-горещата плазма в слънчевата корона се охлади и стане по-плътна. Подобно на дъждовните капки на Земята, короналният дъжд се привлича към повърхността от гравитацията.

Тъй като плазмата е електрически заредена, тя следва линиите на магнитното поле, които образуват огромни дъги/бримки, вместо да пада по права линия.

„Много неща могат да се открият, ако увеличите резолюцията 10 пъти“, подчертава Шмит.

Наблюденията с помощта на Kona ще помогнат за разрешаването на една от основните мистерии на слънчевата физика: защо температурата на короната е с милиони градуси по-висока от тази на повърхността на Слънцето.

Технологията ще бъде полезна и за изучаване на слънчеви изригвания и магнитни процеси, които влияят на космическото време.

Видеото е кадър от 19-минутен филм с ускорена снимка, показващ как плазмата „танцува“ и се вихри заедно с магнитното поле на Слънцето.