Нова работа на група американски учени коренно променя представите ни за състава на атмосферата на Венера, откривайки нови възможности в търсенето на извънземен живот.

Неочаквано откритие в запушен отвор

Вдъхновението за изследването се ражда по време на разговор между астробиолози, които обсъждат противоречиви данни за Венера.

Те решават да анализират отново информацията, събрана от масспектрометрите на сондата Pioneer Venus Multiprobe („Пионер-Венера-2“), която изследва планетата още през 70-е години на миналия век.

Данните буквално е трябвало да бъдат спасени от архива на НАСА, където са се съхранявали на стара магнитна лента, и да бъдат дигитализирани.

Ключът към разгадаването се оказва случай, на който по-рано не е било обърнато внимание.

По време на спускането през облаците входният отвор на уреда се запушва с аерозолни частици. Вместо да отхвърлят тези данни, учените ги използват като уникална възможност.

Те проследяват при какви температури тези частици се топят, освобождавайки газове, и по този начин определят състава им.

Вода и желязо вместо чиста киселина

Резултатите се оказват сензационни. Вместо да се състоят предимно от сярна киселина, облаците на Венера се оказват богати на вода.

Но не в свободна форма, а в свързана – под формата на хидрати, като хидратиран железен и магнезиев сулфат.

Тези съединения се разлагат, отделяйки водна пара при нагряване до 185°C и 414°C.

Анализът показва, че водата съставлява около 62% от масата на аерозолните частици.

Сярна киселина също присъства – около 22%, но не е доминираща. Освен това учените откриват железен сулфат, чиито частици вероятно имат космически произход – това е прах, който попада в атмосферата на Венера от Космоса.

Живот в облаците?

Това откритие има огромно значение за астробиологията. Един от основните контрааргументи срещу съществуването на живот в облаците на Венера е изключително сухата среда.

Оказва се, че вода там има, и то в значителни количества. Въпреки че се съдържа в агресивни киселинни съединения, тази находка прави условията в облаците значително по-малко враждебни, отколкото се смяташе досега.

Тази история е блестящ пример за това как старо откритие, преразгледано през призмата на съвременните знания, е способно да пренапише цели раздели от планетологията.

И най-важното – тя ни напомня, че най-интересните тайни на Вселената понякога чакат не само в бъдещи мисии, но и в стари архиви, пише Science Alert.