Установиха истинската възраст на Луната
Последно: 20 декември 2024 г. в 11:36
Международен екип от учени от Калифорнийския университет в Санта Круз, Института „Макс Планк“ за изследване на Слънчевата система и Колеж дьо Франс определи истинската възраст на Луната.
Учените установиха, че Луната е претърпяла мощна вулканична дейност, която е довела до многократно топене и смесване на кората. Изследването е публикувано в списание Nature.
Изследователите предполагат, че подобни процеси са причинени от приливни сили, произтичащи от непосредствената близост на Луната до Земята.
Под тяхно влияние вътрешността на Луната се нагрява, поддържайки бурен вулканизъм, подобен на дейността на спътника на Юпитер Йо.
В резултат на това кората на Луната многократно се топи и нейният състав се променя, което затруднява точното определяне на възрастта на небесното тяло.
Според изследователите земният спътник се е образувал преди около 4,5 милиарда години, но кората изглежда е с около 80-160 милиона години по-млада.
За да проучат вулканичната история на Луната, учените са използвали анализа на радиоактивни изотопи в лунните скали, а също така са симулирали топлинния поток от недрата на спътника.
Те са забелязали стабилни кристали от циркониев силикат, които са запазили информация за първоначалното състояние на кората.
Използвайки данни за изотопния разпад, екипът е реконструирал хронологията на събитията. Изчисленията показват, че топлинният поток от дълбините на Луната може да разтопи мантията и кората няколко пъти.
Тези процеси обясняват защо възрастта на лунните скали често изглежда по-млада от изчислената възраст на Луната. Радиоактивните изотопи записват времето на последното нагряване на скалите, а не истинското им образуване.
Вулканизмът също така е позволил следите от ранни ударни басейни да бъдат изтрити чрез напълването им с лава, което обяснява малкия брой кратери на Луната.
Според откритията на учените Луната се е формирала преди 4,43-4,51 милиарда години, а кората ѝ се е образувала преди около 4,35 милиарда години.
Новите данни не само разрешават противоречията при определяне на възрастта на спътника на Земята, но и предоставят цялостна картина на неговата история.
