В матрицата: ДНК на цялата ви фамилия може да се използва срещу вас

Още преди пет години юристи предупредиха за потенциалния риск, който представляват за личния живот големи бази генетични данни. И ето че това започва да се случва.

Два популярни генеалогични сайта – Ancestry.com и 23andMe – поддържат такива бази данни и сега базата на Ancestry вече е била използвана в разследването на убийство, а 23andMe е получил няколко запитвания по такъв повод, пише Wired.

Майкъл Усри е прекарал 33 дни като заподозрян в делото по убийство на момиче, загинало още през 1996 година. Единствената улика срещу него била това, че ДНК на неговия баща съвпадала с ДНК на убиеца, намерена на местопрестъплението, в 34 алела от 35.

Това станало ясно в хода на наследствено ДНК издирване, което позволява на следователите да установяват самоличността на заподозрените, чиято ДНК още не е каталогизирана в базата данни на службите за сигурност, но има известни генетични данни на техни роднини.

В случая с Усри той попаднал под подозрение поради това, че някога неговият баща е дал образец от своята ДНК чрез мормонската църква за генеалогичен проект. След това базата данни на този проект била купена от Ancestry, а сайтът я направил достъпна за търсене, без да отчита, че полицаите могат да я използват за разследване на престъпления.

Генетичният анализ на Усри показал, че той изобщо не съвпада с образците, открити на местопрестъплението, но това дело още веднъж демонстрирало колко голяма може да е цената на грешката или дори заблудата на наследствения генетичен анализ по дадено дело.

Сайт Fusion съобщава, че Ancestry.com и 23andMe могат да дадат достъп до данните на разследването, ако получат съдебно предписание за това – макар че 23andMe вече е отхвърлил няколко директни запитвания от държавни чиновници и ФБР.

Проблемът на базите данни с генетичен материал е в това, че фактическа законодателна база за работа и използване на такива сведения все още е в зародиш, а самото явление се развива бързо, което създава доста проблеми както за юристите, така и за генетиците в бъдеще.

Засега може да се каже едно: когато дават своята генетична информация някъде, хората принципно не знаят какво ще се случи с нея след това и по какъв начин може да бъде използвана.