В недрата на Земята са открити загадъчни гигантски аномалии
Последно: 20 ноември 2025 г. в 11:53
Десетилетия наред геолозите се опитват да разберат природата на две гигантски аномалии на границата между мантията и ядрото на Земята.
Тези структури, разположени на дълбочина около 2,9 хил. км, трудно се вписват в класическите модели за формирането на планетите.
Учени, ръководени от Йошинори Миядзаки от университета Ратгерс, предлагат ново обяснение за техния произход. Изследването е публикувано в сп. Nature Geoscience.
Големите области с ниска скорост на срязващите вълни представляват континентални по размери натрупвания от плътна и гореща скала.
Едната се намира под Африка, а другата – под Тихия океан.
Ултранискоскоростните зони са тънки разтопени участъци, прилежащи към ядрото.
И двата типа структури забавят преминаването на сеизмичните вълни, което показва техния необичаен състав.
„Това не са случайни особености. Това са отпечатъци от най-ранната история на Земята. Разбирайки защо съществуват, ще можем да разберем как се е формирала нашата планета и защо е станала обитаема“, обяснява Миядзаки.
Според съвременните представи през първите стотици милиони години след образуването си Земята е била покрита от глобален океан от магма.
При неговото охлаждане учените са очаквали появата на ясни химични слоеве в мантията – подобно на замръзваща напитка, в която сладкият сироп се отделя от водния лед.
Но сеизмичните наблюдения показват отсъствие на такива слоеве. Вместо това в основата на мантията са се натрупали хаотични структури – именно LLSVP и ULVZ.
Тази загадка става отправна точка на изследването. Миядзаки и колегите му стигат до извода, че в предишните модели е липсвал важен компонент – самото ядро.
В продължение на милиарди години елементи като силиций и магнезий може да са се просмуквали от ядрото към мантията.
Това вероятно е възпрепятствало образуването на ясно изразени слоеве и обяснява необичайния химичен характер на дълбоките структури. Те приличат на втвърдени останки от базалтов океан от магма, замърсен с материал от ядрото.
Според Миядзаки значението на откритието далеч надхвърля вътрешната химия на планетата.
Взаимодействията между ядрото и мантията може да са повлияли на начина, по който Земята е изстивала, на вулканизма и на формирането на атмосферата.
Тези процеси в крайна сметка са отделили Земята от нейните съседи – Венера и Марс.
„Защо на Земята има вода и живот, докато Венера се превърна в парников капан, а Марс – в ледена пустиня? Засега не знаем, но това, което се случва вътре в планетата – начинът, по който тя изстива и как се държат нейните слоеве – може да бъде ключът към разгадаване на загадката“, твърди ученият.
