Дълги години се смяташе, че облаците на Венера се състоят предимно от сярна киселина и съдържат незначително количество вода.

Тази представа се формира до голяма степен въз основа на данните от сондата „Пионер-Венера“, която премина през атмосферата на планетата през 1978 г.

Сега се оказва, че тези данни са били интерпретирани неправилно.

На 9 декември 1978 г. „Голямата сонда“ (Large Probe) на междупланетната станция „Пионер-Венера-2“ навлиза в плътната и тежка атмосфера на втората планета от Слънчевата система. И в продължение на почти час се спуска през нея до самия сблъсък с повърхността.

Към момента на падането си, тя, заедно с всичките си инструменти, се е нагряла до плюс 460 градуса по Целзий, но до последния момент е продължила да работи.

Събирала е и предавала информация, включително за химичния състав на венерианския въздух на различни височини.

В резултат на събраните тогава данни се установява, че вечно непроницаемите венериански облаци се намират на височина от около 50 до 70 километра и се състоят от поне 75 процента сярна киселина.

Вода също е открита, но като незначителен примес

Сега екип от учени от Швеция и САЩ анализира отново тези данни. И стигна до извода, че през всичките тези години те са били разбирани погрешно.

Новата интерпретация е публикувана в статия за изданието Journal of Geophysical Research: Planets.

Експертите смятат, че по време на преминаването през облаците на Венера входните отвори на сензорите на сондата са се запушили със сложни частици не само от сярна киселина, но и от хидратирани железни сулфати (Fe₂(SO₄)₃ · nH₂O). А също така вероятно и от магнезий и натрий.

Все пак изследователите са донякъде изненадани от изобилието на метали в атмосферата на Венера. Предполага се, че те идват от космическия прах.

Според учените всички тези хидратирани сулфати за кратко са блокирали напълно достъпа на атмосферни газове до инструментите. С нагряването на сондата са се разпаднали на по-прости съединения, които са създали грешната представа.

Според публикуваните данни, още на височина 51,6 километра температурата на инструментите е била около плюс 60 градуса по Целзий. А 10 километра по-надолу е достигнала плюс 130 градуса.

В един момент сензорите регистрират рязко покачване на серен диоксид и водни частици, като досега това се е приписвало единствено на термичното разлагане на сярната киселина.

Сега обаче учените смятат, че регистрираните водни молекули са се образували основно при разпадането на различни хидратирани сулфати.

Като една от „уликите“ в полза на тази версия се считат откритите следи от железен оксид. Вероятно това също са продукти от разлагането на същите съединения.

Тази хипотеза предполага напълно различна картина за състава на венерианските облаци

Макар и не в свободно състояние, а в свързана форма, тоест в състава на сложни съединения, водата в тях трябва да е много.

Според оценките тя би трябвало да съставлява 62 процента от цялото вещество.

В тази концепция на сярната киселина се отреждат едва 22 процента. Останалите 16 процента са предимно железни сулфати.

Тези резултати променят и представите за степента на токсичност на тези облаци и тяхната възможна пригодност за живот на микроби-екстремофили, подобни на някои земни бактерии-ацидофили.