В търсене на научно обяснение за аурата

Заобикалят ни електромагнитни вълни и други форми на енергия, които не осъзнаваме.

Например знаем за наличието на Wi-Fi, тъй като нашите компютърни устройства се съединяват с него, а не защото го чувстваме физически.

Ние несъзнателно можем да чувстваме видовете енергии, свързани с мислите и емоциите на другите хора, смята д-р Бърнард Бейтман. Нашите тела притежават рецептори, за да фиксират тази енергия.

Д-р Бейтман се занимава с изучаване на работата на мозъка и енергията, излъчвана от живите същества, за да разбере природата на тези „флуиди“.

Бейтман е гост-професор във Вирджинския университет и бивш ръководител на факултета по психиатрия на университета в Мисури. Той е посещавал лекции в медицинската школа на Йейлския университет и е завършил обучението си по психиатрия в Станфорд. Професорът често имал усещането, че улавя състоянието на мисленето на своите пациенти и че то не е било свързано с обективни клинични наблюдения. Така се появил интересът му към изучаването на природата на подобно явление.

Много хора могат да споделят подобен опит. Случвало ли ви се да останете с особено впечатление (и след това то да се окаже правилно) за човек, когото току-що сте срещнали, но това впечатление да не е било свързано с неговото поведение, външен вид и действия?

Може би нещо в жестовете на този човек и маниера му на изказ да ви е дало информация на подсъзнателно ниво? Или хората излъчват енергия, която може да се улови точно по същия начин, както улавяме миризмите във въздуха? Можем ли да „подушим“ личността на човека?

Наблюдения на природата подкрепят теорията за възприятие на енергията

Едноклетъчните организми „реагират на светлина, химични реакции и електромагнитно лъчение, за да съхранят оптимално състояние“, пише д-р Бейтман в статия, изпратена до Epoch Times. И добавя, че по подобен начин нашата кожа може да съдържа сензори за възприятие на фини форми на енергия и информация.

Смята се, че растенията и животните излъчват и възприемат енергия, която ние не виждаме.

Акулите имат сензори в кожата за определяне на едва забележими електромагнитни изменения във водата. Птиците чувстват електромагнитното поле на Земята, което им помага безгрешно да откриват пътя при прелети. Но тази хипотеза не е доказана. Според други теории прелетните птици се ориентират, използвайки обонянието, като улавят финия мирис на родните си места.

Изследване на лъчението на биофотоните, или „аурата“, показало, че растенията излъчват и улавят енергията си едни на други и вероятно общуват с помощта на тази енергия.

Аурата: енергията, която излъчваме?

Д-р Гари Шварц и Катрин Крит през 2006 г. в списание, посветено на алтернативната медицина, публикували изследването „Въображаемите аури около растенията: нова представа за биофотоните“. Темата за наличието на аура винаги се е смятала за много спорна в научните кръгове, особено предположението за това, че аурата се явява физическо доказателство за съществуването на душа.

Д-р Шварц има докторска степен от Харвард, преподавал е психиатрия и психология в Йейлския университет, сега е професор в университета на Аризона. Д-р Крит е асоцииран професор по оптика в Аризонския университет.

Шварц и Крит пишат: „Изучавайки хиляди изображения за последните две години, започнахме да забелязваме, че в „шумовете“, обкръжаващи растенията, съществуват закономерности. Биофотоните не само излизаха извън пределите на растенията, но и се усилваха, когато растенията се намираха близо едно до друго. Могат ли тези структури да представляват нещо като аура около растенията? Възможно ли е между растенията да възниква резонанс или нещо като общуване?“

След това те отговарят утвърдително: „Сложността на биофотоните, сложността на тази структура между част от растенията навежда на мисълта за съществуването на потенциален „резонанс“ или общуване между растенията, както предполага съвременната теория на биофотоните.“

Бейтман смята, че е необходимо да се проведат изследвания на тема възможност на хората да общуват по подобен начин с помощта на енергия. Той знае, че в научните кръгове се отнасят скептично към подобни изследвания. „В нашия свят всяко нещо трябва да бъде измерено, преди да го приемат или да го смятат за реално.“ А да се измери подобен вид енергия, може да е много трудно.

Можем ли съзнателно да усилим това възприятие?

Наблюдавайки своите пациенти, Бейтман е стигнал до извода, че тяхното отношение към изписаните лекарства влияе на това как реагират рецепторите в мозъка на молекулите на лекарствата.

„Това, което мислим за медикаментите, изглежда, влияе на функцията на нашите рецептори – пише той. – Възможно е нашите намерения и очаквания да активират нови рецептори или да изменят чувствителността на вече съществуващите.