Валят Ориониди – падащите звезди на октомври

Всяка година в периода между 2 октомври и 7 ноември нашата планета преминава през зоната на движение на Орионидите – метеорен поток, образуван от опашката на знаменитата Халеева комета.

За последен път кометата е прелетяла покрай Земята през 1986 година, но частици от опашката й влизат в земната атмосфера два пъти в годината – през май и октомври. Пикът на активност обикновено е на 21 октомври, когато броят на метеорите може да достигне 20 метеора на час. За съжаление тази година в максимума на Орионидите Луната тъкмо излиза от фазата на пълнолуние, което ще затрудни наблюдението на малобройните „падащи звезди”.

Орионидите носят името си от съзвездие Орион, в което се намира техният радиант – малко по-високо и вляво от ярката оранжева звезда Бетелгейзе. Скоростта на метеорите е около 66 км/сек. Орионидите са бели бързи метеори със следи, но се срещат и цветни – червени, синьо-зелени, жълти и оранжеви.

Радиантът се вдига най-високо над хоризонта в часовете преди разсъмване. Този метеорен дъжд може да се наблюдава от полунощ до разсъмване, най-добре извън градовете, далеч от градските светлини, за да се видят и най-слабите метеори. Не гледайте към самия радиант, а изберете област от небето малко встрани от него, защото може да пропуснете по-слабите от тях.

Бинокли и телескопи са безполезни при наблюдаването на метеорни потоци, тъй като ограничават полезрението до няколко градуса. Наблюдавайте ги с невъоръжено око. Само ако метеорът оставя прахова следа след себе си, е полезно да се наблюдава с бинокъл, за да се види как той се огъва и разтваря под действието на атмосферните течения.

Орионидите, както и Ета Акваридите през май, са свързани с „боклука”, оставен от шлейфа на Халеевата комета (1Р/Halley). Тя е най-известната сред периодичните комети и се връща към Слънцето на всеки 75,32 години. Първото достоверно идентифицирано наблюдение на Халеевата комета се отнася към 240 г. пр.н.е. Като се започне от древните наблюдения, фиксирани в исторически източници от Китай и Вавилон, са отбелязани 30 появи на кометата.

Наречена е в чест на Едмънт Халей, открил периодичност в нейната поява. Мнозина са виждали тази комета с невъоръжено око при последното й приближаване през 1986 г. Сега тя се движи към външните граници на Слънчевата система. Следващото й преминаване през перихелия се очаква през 2061 г.

Орбитата на Халеевата комета е разположена далече от земната (0,07 а.е.), затова всяка година Земята, дори в датата на максимума, преминава в покрайнините на потока. Така че не може да става въпрос за звезден дъжд, може да има само малки изблици на активност, затова наблюденията се извършват няколко дни преди и след максимума, за да се даде оценка на интензивността на потока.

Променливата активност на метеорните потоци се обяснява с това, че частиците в потоците са разпределени неравномерно по елиптичната орбита, пресичаща земната.

В миналото орбитите на Земята и Халеевата комата са били по-близо една до друга. Днес орбитата на Халеевата комета постепенно се отдалечава от земната, а следователно активността на свързаните с нея метеорни потоци също ще се снижава. Но засега майските Аквариди и октомврийските Ориониди дават достатъчно метеори, което позволява те да се отнесат към големите метеорни потоци, които радват очите на наблюдателите.

На всички пожелаваме безоблачна нощ в понеделник срещу вторник!