Възможно е на най-голямата луна на Сатурн да има условия за появата на прости органели

Ново проучване проправя пътя за революция в извънземната биология. Според него, най-голямата луна на Сатурн има не само морета, но и всички условия за появата на прости органели.

Ако везикулите могат да се образуват там по естествен път, тогава разстоянието до пълноценните клетки става много кратко. Това прави мисията „Титан“, чието стартиране се очаква след няколко години, още по-обещаваща.

Титан е не само най-големият спътник в Слънчевата система (диаметърът му е по-голям от този на Меркурий), но и единственото тяло освен Земята, което има течност на повърхността.

Разбира се, гмуркането в него – коктейл от течен етан и метан – би било много неприятно за човек.

Но тъй като именно водните басейни на нашата планета са служили като среда за възникването на живота, учените обръщат специално внимание на местните морета и езера.

Съдейки по откритията на двама астробиолози, търсенето не е напразно.

Кристиан Майер и Конър Никсън открили, че в тази среда пълноценни вътреклетъчни структури – везикули – могат да се образуват по напълно естествен начин.

В клетките на човешките тела те изпълняват транспортна и складова функция – пренасят хранителни вещества или ензими, необходими за тяхното храносмилане.

Но на Титан те биха могли да послужат като първа стъпка към появата на протоклетки.

И – ако нямат проблеми с предаването на наследствена информация – на истински микроорганизми.

Ключова роля тук трябва да играят специалните асиметрични молекули – амфифили (към тях спадат например липидите).

Поради факта, че единият край е хидрофобен, а другият е хидрофилен, те са способни да се самоорганизират във вода, създавайки сферични мехурчета (подобни на сапунени мехурчета).

Освен това, при определени условия, такъв балон може да се окаже двуслоен, съдържащ „джоб“ с течност вътре. И това вече е практически готов органел и компонент за бъдещата клетка.

След експедицията на сондата Касини стана известно, че в азотната атмосфера на Титан има доста сложен метеорологичен цикъл.

Има метанови дъждове и реки, които се вливат в моретата и се изпаряват под въздействието на слънчевата светлина. И когато дъждовните капки падат от голяма височина, се образуват облаци от пръски.

Именно тези пръски могат да играят ключова роля за появата на везикули. Ако морската повърхност е покрита със слой амфифили, тогава капка, попадаща в нея, може да създаде точно такъв двуслоен „джоб“.

От милиардите такива структури, някои ще бъдат достатъчно стабилни, за да се „конкурират“ помежду си. И това всъщност означава стартиране на процеса на биологична еволюция.

Космическият кораб Dragonfly, който ще пристигне на Титан през следващото десетилетие (и в момента е във фаза на тестване), няма да се гмурка в неговите морета.

Но, прелитайки от едно място на друго, той ще бъде напълно способен да открие следи от примитивен живот – ако там има такъв.