Възможно е земни микроби вече да са населили Луната

Група канадски и американски учени опровергава тезата, че Луната е непригодна за живот. Има ненулева вероятност тя да се окаже нещо като последен пристан за микроорганизми от Земята или от друг свят.

Примитивните бактерии могат да съществуват на нашия спътник в продължение на десетилетия – при условие обаче, че се окажат в тези области на лунната повърхност, над които слънцето никога не изгрява.

На Луната няма местен, ендемичен живот – това се доказва както от резултатите от проучванията на почвата, така и от общ анализ на нейната геоложка история.

Но това не означава, че на нейната повърхност не са попаднали организми, идващи от метеорити или от американските астронавти, кацнали там в края на 60-е и началото на 70-е години.

И тъй като човечеството започна практически да „бомбардира“ повърхността на земния спътник със своите космически апарати, вероятността бактерии, пътували „без билет“, да попаднат на лунната повърхност е почти сто процента. Но могат ли да оцелеят там?

Екип от учени от Канада и САЩ вярва, че е напълно възможно.

Разбира се, Луната е кълбо, което е „изпържено“ от всички страни от слънчева радиация, която би трябвало да унищожи всичко живо.

Но на това космическо тяло има и зони, които са потопени във вечен мрак. Те се наричат ​​„зони с постоянна сянка“. Представляват кратери, разположени на полюсите, където слънчевите лъчи не могат да проникнат поради лекия аксиален наклон на Луната.

Изследователи, ръководени от Джон Мур от университета в Йорк, проведоха серия от експерименти, за да пресъздадат условията в два полярни кратера – Фаустини и Шакълтън, които не са били осветени от Слънцето от милиарди години. И двата са в списъка на потенциалните цели на програмата Artemis.

От тези експерименти става ясно, че по-ниската (в сравнение с останалата част от Луната) температура и количеството UV радиация създават относително безопасна среда за органичните вещества в постоянно засенчените зони. За някои микроби това е достатъчно.

„Тези микроби няма да могат да поддържат метаболизма, да се възпроизвеждат или растат там. Но това няма да им попречи да останат жизнеспособни в продължение на десетилетия – докато техните спори не бъдат унищожени от вакуума. Органичните молекули вероятно ще продължат да съществуват много по-дълго“, казва Мур.

Това означава, че преди хората да създадат пълноценна колония на Луната, те могат да я „населят“ със собствени бактерии. И вероятно нашият спътник вече не може да се счита за напълно стерилен.