Вероятността за съществуването на деветата планета достигна 40%

Деветата планета е хипотетично небесно тяло с маси от 5 до 10 пъти земни, обикалящо във външната част на Слънчевата система. На разстояние приблизително 400 до 800 пъти по-голямо от нашето разстояние от Слънцето.

Най-убедителното доказателство за съществуването ѝ е концентрацията на обекти, обикалящи далеч от Слънцето, което предполага гравитационното влияние на планетарно тяло.

Ако обаче деветата планета е реална, не е ясно как се е озовала там. Засега.

Планетите, разположени по-близо до звездата, се образуват в обграждащия я диск от прах и газ.

Но подобно на деветата планета, някои екзопланети са открити на много по-големи разстояния от своите звезди. Хиляди пъти по-далеч от разстоянието от Земята до Слънцето, далеч отвъд границите, където могат да се образуват планети.

Учените са изчислили вероятността планета като деветата да се окаже в толкова широка орбита около Слънцето. Резултатите от моделирането са публикувани в списанието Nature Astronomy.

Те показват, че в ранната Слънчева система, въздействието на гигантските планети – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун – е могло да избута Деветата планета по-близо до Слънцето след първоначалното ѝ формиране. И така потенциално да я изключи я от системата завинаги.

Ако това се е случило рано – през първите 3 до 5 милиона години, тогава близките звезди, родени в същия клъстер като Слънцето, биха могли да предотвратят пълната загуба на планетата. Чрез многократно гравитационно избутване обратно към нашата звезда.

„Ако просто изхвърлите планетата, тя ще бъде загубена. Но ако Слънцето е в клъстер, понякога е въпрос на късмет: звездата се приближава до Слънцето, което ѝ дава лек тласък. След това планетата може да се установи в стабилна орбита“, обяснява планетарният учен Андре Изидоро от университета Райс в Хюстън, Тексас.

Изследователите са разгледали и вероятността този сценарий да се случи в други звездни системи. И са установили, че това е възможно само за една на хиляда звезди, тъй като гигантските планети са доста рядко срещано явление.

„Слънчевата система изобщо не е типична“, отбелязва Изидоро.

Според настоящите наблюдения само 10% от звездите като Слънцето могат да се похвалят с гигантски планети.

За нашата Слънчева система вероятността за образуване на планета с широка орбита като Деветата може да достигне 40%. И то при условие че взаимодействието на планетите е станало достатъчно рано във фазата на клъстера.

„Така че, ако тази планета съществува, тя е там от много, много дълго време“, заключава Изидоро.

Константин Батигин от Калифорнийския технологичен институт, който предложи съществуването на т.нар. девета планета през 2016 г., нарече изследването „изключително изчисление“ на модела на ранната Слънчева система.

„Това проучване обединява подробности с безпрецедентна прецизност“, казва той. И допълва: „Фактът, че вероятността за съществуване на деветата планета достига 40%, е наистина впечатляващ.“

Търсенето на деветата планета продължава и ще бъде подпомогнато от обсерваторията „Вера Рубин“, която в момента се строи в Чили и ще започне подробно сканиране на небето тази година.