Веста си няма луни – лош късмет или просто ги е изяла?
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:25
Най-големите астероиди са самотници. Търсенето на луни, които обикалят Веста (втория най-голям астероид от основния пояс), завършило безуспешно и това повдига въпроса, защо такива масивни обекти се движат самотни, пише NewScientist.
Почти 100 от астероидите в Главния пояс имат естествени спътници и повечето се виждат без особено търсене. Но въпреки че търсим луни на Веста от 1987, използвайки „Хъбъл“ и много наземни телескопи, не сме открили нито една.
„Гледаме към астероидите от основния пояс вече десетилетия“, казва Луси Макфаден от космическия център за полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
„Не съществува ясна причина защо там да няма нищо.“
Откриването и изучаването на луна би ни дало по-добро разбиране за орбиталната стабилност на Веста, а също и за еволюцията на Слънчевата система, защото на една такава луна би имало информация за това, как и преди колко време е попаднала там. Когато космическата сонда Dawn приближила Веста през 2011, от НАСА не могли да пропуснат възможността да потърсят още веднъж.
Макфаден и колегите ѝ анализирали приближени изображения от повърхността на Веста, събирани 3 месеца през 2011 и 2012 и не открили никакви следи от обект, който да е по-широк от 6 метра.
„Липсата на луни е объркваща“, казва Уилям Ботке, доктор по динамика в Югозападния изследователски институт в Боулдър, Колорадо. „Това, че няма никакви луни, е интересно само по себе си, защото присъствието на спътници около астероидите е нещо обичайно.“
Това е още по-изненадващо
защото знаем, че на Веста има два огромни кратера, които са източник на цяло семейство астероиди. „Такива удари би трябвало да създадат доста отломки, от които има голям шанс да се формират спътници“ , добавя Ботке.
Ник Горкави от „Годард“, НАСА, има друга идея. „Аз смятам, че бързовъртящата се Веста е имала спътници в миналото, но те загубили ъгловата си скорост и се слели с основното тяло (Веста). Падащите спътници генерирали достатъчно кинетична енергия за изравяне на огромни каньони на повърхността.“
Той вярва, че точно падането на тези спътници е направило енигматичните каньони Saturnalia и Divalie Fossa, които са дълбоки няколко километра, широки над 10 километра и дълги стотици километри. Ако е така, информацията, за това как са загинали луните на Веста ще е там.
