Каква е връзката между сярната киселина в атмосферата на Венера и водата

Температурата на повърхността на планетата Венера достига 480 градуса по Целзий, което е достатъчно, за да разтопи оловото.

Налягането върху повърхността на планетата е еквивалентно на налягането на дълбочина 1 км в океаните на Земята, тоест около 100 пъти по-високо, отколкото на повърхността на нашия свят.

В същото време токсичната атмосфера на Венера се състои главно от сярна киселина.

Но въпреки че атмосферата на планетата е суха, там все още има малко вода.

Всъщност някога на Венера може да е имало толкова вода, колкото има на Земята.

Учени са изследвали разпределението на водата в атмосферата на Венера и са открили нещо неочаквано.

Авторите на изследването са използвали архивирани данни от космическия кораб Venus Express, за да измерят изобилието на два вида водни молекули: обикновени и полутежки.

Ако обикновената вода се състои от два водородни атома, то полутежката вода се състои от водороден атом и деутериев атом. Това е изотоп на водорода. Във водородното ядро ​​един електрон се върти около протон, а в ядрото на деутерия той се върти около протон и неутрон.

Смяташе се, че съотношението между двата вида вода ще бъде еднакво на Венера и Земята, но учените са открили 120 пъти повече деутерий в атмосферата на Венера, отколкото във водата на Земята.

Експертите са на мнение, че това може да се дължи на влиянието на слънчевия вятър, който унищожава всички водни молекули. Но тъй като водородът е по-лек от деутерия, обикновената вода лети в космоса по-бързо.

И това не е всичко. Изследователите са открили, че има повече вода, и двете версии, по-високо в атмосферата. Това е между 70 и 110 километра, много по-високо от облаците. Съотношението между двете версии се увеличава драстично. В най-високата точка има 1500 пъти повече полутежка вода от обикновената.

Смята се, че драматичното разпределение е причинено от цикъл на вода и сярна киселина в атмосферата.

Хидратирана сярна киселина се образува точно над облаците и изплува нагоре, където освобождава повече полутежка вода. Парата се стреми да изплува обратно надолу, където отново кондензира, започвайки цикъла наново.

Екипът смята, че е много важно да се включат зависещите от надморската височина промени в моделите.

През следващите години учените се надяват да научат за Венера повече чрез планираните мисии.

Резултатите от изследването са публикувани в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences, пише IFLScience.