Водата погубила Рим

Прекалено ефективната система акведукти затрила Римската империя, предизвиквайки пренаселване и глад, твърдят историци.

Американски и европейски учени са стигнали до парадоксален извод – една от ключовите причини за гибелта на Древния Рим са били не само войните и слабостта на режима, но и пренаселването, предизвикано от ефективната система за оросяване на полята, създадена от римските инженери в предишните столетия.

„Днес имаме множество възможности да разберем как обществата в древността са се справяли с измененията в състоянието и в работата на околната среда. Например римляните трябвало да се борят с проблема с разпределението на водните ресурси, отчитайки скоростта на ръст на градовете и общата численост на населението.

За да осигурят стабилност на цивилизацията и нейния устойчив ръст, римляните трябвало да намират стабилни източници на храна за градовете, много от които били разположени в сухи региони“, обяснява Браян Дермоди от университета на Утрехт (Нидерландия).

Дермоди и колегите му, историци и хидролози, се заинтересували от историята на падането на Римската империя, след като обърнали внимание на наистина огромната за античността численост на нейното население – 77 милиона души. Подобна маса хора, отчитайки примитивността на земеделието по това врем, трябвало някак да се храни, което било невероятно трудно, като се има предвид непостоянният и сушав климат на Средиземноморието.

За отговор на въпроса, как е било възможно това, учените решили всестранно да изучат в какви условия и как римляните са отглеждали пшеница и други култури, ключови в тяхното меню.

Историческите хроники ни рисуват удивителна картина на това, как е изглеждала системата за водоснабдяване на Римската империя, на която може да завидят много съвременни държави от страните от третия свят. Всъщност почти цялата територия на империята е била покрита с акведукти – гигантски ръкотворни водни канали и артерии, чрез които водата е доставяна от далечни езера и реки. Много от акведуктите са доживели и до наше време, а някои от тях работят и днес.

Друга отличителна и необичайна черта на Рим е била развитата система за водна търговия, която изобщо не приличала на обмена на вода в други ъгълчета на древния свят. Търговците продавали не самата вода, а правото на ползване на акведуктите и други хидрологични съоръжения, което още веднъж подчертава тяхната важност и централната им роля в живота на древноримските градове и общини.

Използвайки известната информация за потреблението на вода от римските фермери, нивото на валежи в Средиземноморието в тази епоха и потребностите от зърно, авторите изготвили компютърен модел на селското стопанство на Древния Рим, с който оценили доколко империята и републиката са могли да си осигуряват храна в различни периоди на годината. В това им помогнала виртуална версия на Римската империя от началото на III век, подготвена от историците от Станфордския университет.

Този модел бил построен на базата на едно от популярните днес течения в икономиката и екологията – т.нар. виртуална вода. Под този термин учените разбират това количество вода, което е било изразходвано за производство на храна или промишлени продукти. Например за отглеждане на килограм пшеница в умерен климат се изискват около 2000 литра вода. Продажбата на такава маса зърно на пазара ще бъде еквивалентна на обмена на два тона вода за пари или други стоки.

Такъв подход, както смятат неговите поддръжници, позволява лесно и обективно да се оцени това, доколко самият регион може да си подсигури храна и в какви случаи правителството или компанията следва да закупи продоволствия от външни източници.

Търговията с виртуална вода била характерна и за Древния Рим, където са съществували големи пазари на обмен на продоволствия и други стоки, част от която била свободна, а друга се намирала под държавен контрол. По аналогичен начин са съществували региони житници, като Египет или Иберия, както и типични провинции потребители, като Рим, Александрия и други големи градски центрове.

Както показали наблюденията на живота на виртуалния Рим, империята е имала много ефективна система за водоснабдяване и водообмен, която е продължила да функционира изправно дори в сравнително сушави сезони. Освен тази система отчасти стабилният живот е бил свързан и с гигантските размери на Римската империя и по-късната република – малки реколти в една част са се компенсирали от излишъците от друго ъгълчета на Pax Romana.

Дермоди и колегите му смятат, че тази ефективност на римската система за търговия и доставка на вода е изиграла лоша шега на Рив. Стабилността на снабдяването със зърно и други видове хранителни продукти е провокирала през последните десетилетия от съществуването на републиката свръхбърз ръст на населението, което било невъзможно да се изхрани със сравнително примитивната техника за обработване на почвата, достъпна за древноримските фермери.

С нарастването на населението регионите с хроничен недостиг на „виртуална вода“ трябвало да си я внасят от все по-далечни разстояния, свързвайки се с нови провинции, доставящи зърно. Постепенно се наложило в търговските кръгове да се включат не само стабилни доставчици като Египет, фермери от „плодородния полумесец“ и долината на река По, така и сравнително нестабилните Иберия (Испания) и Аквитания (Франция), където размерите на реколтата често се отличавали в пъти.

Както твърдят изследователите, всичко това рязко е повишило уязвимостта на потребителите, тъй като лошата реколта в една от тези житници можела да доведе до глад, особено ако се отчита, че информацията е пристигала на пазара заедно със зърното (или с празните торби). Бедните слоеве на населението, изискващи „хляб и зрелища“, най-много са страдали от такива ситуации и често са вдигали бунтове. Примери за такива безредици в историята на Древния Рим са много. Това в крайна сметка според Дермоди е довело до нарастване на политическата нестабилност и разпадането на Рим под ударите на варварите.

„Сблъскваме се с подобни сценарии и днес. Търговията с виртуална вода е направила възможен бързия ръст на населението и урбанизацията по цялото земно кълбо, което е започнало още по време на индустриализацията. Но с приближаването на чертата, когато не можем да извличаме все повече ресурси от богатствата на нашата планета, можем да се сблъскаме с опасността, че лошите реколти, предизвикани от измененията на климата или други процеси, все повече ще влияят на нашия живот“, заключава Дермоди.

Как учените са изяснили всичко това и как можем да се възползваме от уроците на миналото, разказва Европейското геофизично общество.