Водата във Вселената се появила 1 млрд. г. след Големия взрив

Първите водни молекули във Вселената може да са се появили 1 милиард години след Големия взрив – по време на епохата на първите звезди.

Това говори за възможността за съществуване на живот още преди 10–11 млрд. години, твърдят астрофизици в статия, приета за публикация в Astrophysical Journal Letters.

„Анализирахме химичните процеси, които може да са протичали в младите облаци от молекулярен водород, съдържали в себе си хиляди пъти по-малко кислород от нашето Слънце.

Невероятно е, но открихме, че в тях може да е съществувало приблизително същото количество водни пари, както в по-съвременните им „братовчеди“ в нашата галактика“, казва Ави Лоеб (Avi Loeb) от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика в Кеймбридж (САЩ).

Както изяснили Лоеб и колегите му, водните молекули може да са се формирали в ранната Вселена и да са се натрупвали в достатъчно голямо количество благодарение на това, че тя е била доста по-топла, отколкото днес, тъй като е била „подгрявана“ от микровълновото ехо от Големия взрив.

Този извод бил доста неочакван за учените. Според съвременните представи след охлаждането на Вселената в първите епохи след Големия взрив тя е била запълнена с плътни облаци от водород и хелий, в които не се съдържали други химични елементи. В тези газови облаци са се родили първите звезди, които са изгорели за няколко милиона години и са засели Вселената с кислород, въглерод и прочие разпространени днес вещества.

Първите звезди, както смятали астрономите, са били необичайно ярки в ултравиолетовия диапазон, което е довело до две последствия. Първо, Вселената благодарение на тях е станала по-прозрачна, тъй като тяхното ултравиолетово лъчение е йонизирало непрозрачните облаци от водород и хелий, и второ, това е довело до разрушаване на всички сложни молекули, които биха могли да се образуват в тези облаци в „тъмните векове“.

Вторият фактор, заедно с изключително малката концентрация на кислород в газовите облаци, се смятало за причината, поради която водата и прочие сложни съединения не са могли да присъстват в значителни количества в ранните галактики.

Екипът на Лоеб проверил дали наистина е било така, като подготвил математически и компютърен модел на облаците газ в ранната Вселена. Както показали изчисленията, водата може да се е формирала в тази епоха и да се натрупвала в количества, неотстъпващи на нейната концентрация в газовите облаци в съвременния Млечен път.

За това е достатъчно изпълнението на две прости условия – достатъчно висока плътност на газовете в облака и средна температура над 26 градуса по Целзий. Ако тези две условия са изпълнени, то в облаците ще се раждат повече водни молекули, отколкото ще се разрушават от светлината на първите светила във Вселената, а с времето тяхното количество ще расте.

Присъствието на водни пари и кристали лед в ранната Вселена я прави несравнимо по-богата от гледна точка на химията, отколкото се смятало преди, и отваря пътя за появата на органични молекули и сложни неорганични съединения, появата на планети и възможно зараждане на живот на тяхната повърхност още преди 10–11 млрд. години.

Източник: РИА Новости