Войникът на бъдещето – с броня от непробиваема паяжина
Невероятно силната коприна на паяците, една от най-здравите естествени нишки, познати на човечеството, може един ден да защитава войниците от куршуми и други заплахи.
Коприната от паяци е лека и гъвкава и е по-силна от стомана с високо качество. Потенциалните ѝ приложения варират от хирургически конци до защитно облекло за армията.
Но създаването и събирането на достатъчно коприна от паяци, за да се направят тези продукти достъпни за пазара, представлява изпитание.
Лабораторията Kraig Biocraft, която е базирана в Лансиг (Мичиган), е изменила генетично копринени буби, за да създават паешка коприна, от която са направени ръкавици, които скоро ще преминат тестове за издръжливост.
„По природа паяжината има наистина уникални свойства. Ако се замислите за нея, тя е създадена да спира летящи обекти – муха или други летящи насекоми“, казва Ким Томпсън, изпълнителен директор на Kraig Biocraft.
„Нишката естествено се удължава и поема енергията от удара на заловената жертва – добавя той. – Ако се направят математическите изчисления – тежестта на мухата, скоростта ѝ и размерът на единичната нишка, в която се хваща – отношението между силата и тежестта е невероятно.“
За войниците в частност коприната от паяци може да представи нов тип защита отвъд традиционния – масивна бронежилетка.
Химично инжениране
Томпсън работи върху тази идея от 10 години, откакто видял други компании да опитват и да се провалят в създаването на броня от паяжина. Той казва, че на миналите проекти, включително един, в който се използва козе мляко за подобряване на нишката, им е липсвала ключова съставка – повторяемост.
Ако една копринена буба е генетично променена, за да създава паешка нишка, то нейното потомство може да запази тази генетична следа и да я пренася постоянно. За разлика от паяците, копринените буби са способни да събират копринени протеини, които вече се използват в масовото производство на коприна за дрехи.
Ето как работи процесът днес: учените вземат ДНК проба от паяк, като се прицелват в протеина, който произвежда нишката. Протеините са молекули, конструирани от аминокиселини, които имат функции в клетките като например зарастване на рани. Протеинът се модифицира, след това се „кодира“ химически, за да има биологически ключ за включване и изключване.
Когато копринената буба достигне определена точка в развитието си, протеинът се включва и бубата е готова да създава коприна.
Новите ръкавици (създадени в сътрудничество с Warwick Mills, компания от Ню Хемпшир, която произвежда защитни тъкани и облекла) представляват голяма стъпка за Kraig.
Инженерите не били сигурни дали машината, която са произвели за зашиване на ръкавиците, ще проработи. „Това беше голямо притеснение за нас. Ако не беше проработила, щяхме да имаме нужда от нова машина и това би ни върнало няколко години назад“, казва Томсън.
Евтини влакна
Томпсън изчислява, че щом веднъж започне производството, коприната ще струва по-малко от 150 долара на килограм. Конкурентен метод, използващ бактерия на ешерихия коли, струва повече от 130 000 долара за килограм. Първата цел на компанията е пазарът на коприна, който Kraig изчислява на 5 милиарда долара годишно. Облекла от по-здрава коприна могат да бъдат достъпни през 2015.
И докато Томпсън все още не може да прогнозира кога армията може да започне да използва дрехи срещу куршуми, той казва, че естествената първа стъпка би била да се създаде бельо, изработено от материал, който е по-силен и по-здрав от коприната.
В Kraig вече се опитват да намерят точните тъкани, които да служат като брониращи. От компанията планират първо да покажат бельо и други дрехи, при които по-силната коприна ще е от полза, защото ще се къса по-трудно.
В крайна сметка Kraig се надяват да обличат военните с модифицираната коприна, допълва LiveScience.