Времето създало Монголската империя

Монголия е страната с най-ниска плътност на населението в света – около двама души на квадратен километър. На територия 1,5 млн. кв. километра днес живеят общо три милиона души, повечето от които преживяват от номадско скотовъдство.

Но колкото и да е странно, именно там се е родила най-голямата държава в историята. В началото на XIII век Чингис хан е обединил монголските племена и е осъществил редица набези в няколко посоки. След смъртта на Чингис хан империята е продължавала да расте благодарение на усилията на неговите деца и внуци, чиято армия е стигнала до Източна Европа, Близкия изток, Югоизточна Азия и Корея.

Нил Педърсън и от Земната обсерватория „Ламонт-Дохърти“ към Колумбийския университет (САЩ) стигнали до извода, че това е станало възможно не само поради изявените таланти на Чингис хан и неговите потомци. Отчасти на нашествениците е помогнало краткото изменение на климата в централните области на Монголия, изразило се в аномална влажност и затопляне.

Учените успели да реконструират климата благодарение на годишните пръстени на сибирски борове, растящи в пукнатините на древното лавово поле на планината Хангай в Централна Монголия. За калибриране на ширината на пръстените били използвани данните за климата от 1959 до 2009 г.

След това бил съставен летопис, който отива 1112 години назад в миналото. Годишните пръстени засвидетелствали няколко световни климатични явления, в частност малкия ледников период и началото на антропоцена. В същото време изследователите успели да разгледат важни изменения на климата с локален характер.

От 1180 до 1190 г. Централна Монголия преживяла силна суша, която вероятно е допринесла за политическата нестабилност от този период. Установеният ред бил нарушен и войните в този край не утихвали.

През 1211 г. Централна Монголия влязла в най-необичайния период от своята климатична история от последното хилядолетие: 15-годишен топъл период и – което е още по-важно – невероятно влажен. В резултат монголските степи се покрили със сочна трева, която била добре дошла не само за армията (всеки воин водел със себе си по три-пет коня, тоест винаги имал свежа смяна), но и за животновъдите, които следвали войската и я хранели.

Без растеж на производителността традиционният пасторализъм не би могъл да предостави такова количество ресурси, които биха били необходими за завоюване на околните земи. И преди това, и после (чак до днес) ресурсите са стигали само да не се умре от глад.

Чингис хан може би наистина е велик пълководец, но при липсата на топлите и влажни лета, позволили да се издигне родната му страна, просто нямаше да му стигнат ресурсите за създаването на силно правителство и голяма армия. И историята би тръгнала по съвсем друг път.

През 1260 година Монголската империя се разпаднала на четири държави, всяка от които продължила да се разширява чак до XIV век, след което прекратила съществуване в резултат на вътрешни противоречия.

Наследството на великата империя обаче е живо и до днес и е особено видно в ДНК – 16 млн. души, обитаващи територията на бившата Монголска империя, притежават еднаква Y-хромозома, тоест най-вероятно техни предци са били монголски нашественици. Не е изключено някои от тях да произлизат от самия Чингис хан.

Днешните жители на Монголия, уви, живеят в по-суров климат от този в началото на XIII век. От 2002 до 2009 г. регионът се е сблъскал със суша, която, съдейки по годишните пръстени, е сравнима със сушата от 80-те години на XII век, който период се е оказал най-горещият за 1112 години.

Имало ново нашествие, макар и не от такъв мащаб, както преди – хора от селските местности наводнили столицата на Монголия Улан Батор. Необичайно студената и продължителна зима от 2009–2010 г. убила най-малко 8 млн. животни – 17% от всички. Много пастири загубили своите стада и приблизително половин милион се преместили в Улан Батор в търсене на работа. Нашествията протичат по волята на времето…

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.