Вулканите били пристанище на живота в ледените епохи

Учените отдавна си задават въпроса, по какъв начин някои видове растения и животни са успели да преживеят ледниковите периоди и ледниковите епохи.

(Последната от тези епохи е достигнала своя максимум преди около 20 000 години.)

Международен екип изследователи начело с д-р Керидуен Фрейзър от Националния австралийски университет и д-р Алекс Тераудс от австралийския Антарктически отдел изучавала биоразнообразието на Антарктида в районите на вулканичната активност и т.нар. горещи породи (естествени радиоактивни гранити).

Целта на изследването била да се докаже, че тези геотермални области може да са съхранявали живота дори по време на ледниковите максимуми.

Свикнали сме да смятаме Белия континент за практически безжизнен, но това далеч не е така. Всъщност освен 4 вида пингвини и няколко вида други птици сред неговите обитатели се наброяват 70 вида безгръбначни (например акари, тихоходки, колемболи).

Флората на Антарктида е представена от два вида цъфтящи растения, мъхове, микроскопични гъби, водорасли и лишеи, които наброяват около 300 вида. Много от тях за оцеляване се нуждаят от свободна от ледовете суша.

Учените са анализирали почти 39 000 антарктически вида, описани от различни изследователи за цялата история на наблюдение на континента. Растенията и животните са били разпределени териториално в зависимост от близостта до геотермални източници.

За по-нататъшен анализ изследователите се спрели на 9 от 16 действащи вулкана на Антарктида. Очевидно подгряваните от тях околности (геотермални области) съдържат множество привлекателни за флората и фауната места за обитание. Освен това учените установили и други области от континента, за които било отбелязано най-голямо разнообразие на видовете.

Всички разглеждани в изследването участъци от сушата били отдалечени от крайбрежието на не повече от 200 км. Тоест всички те се намирали на около една и съща надморска височина.

За описание на биоразнобразието в радиус 100 км около всеки вулкан и други разглеждани участъци учените създали модели, които отчитат множество параметри, като температура, географско положение, размер на геотермалната област и редица статистически показатели.

Накрая специалистите се убедили, че с приближаване на геотермалните източници се увеличава броят на видовете. Изследователите открили и потвърждение на това, че в ледниковите периоди растенията и животните са се съхранили именно до вулканите, а след това, със затоплянето на климата, отново се разселили по годните за живот територии.

В съобщение на Австралийската антарктическа дивизия се казва, че засега достоверни резултати са получени основно за растенията. Учените свързват това с недостатъчните данни за животните и планират да продължат изследването в тази посока.

Специалистите смятат, че моделът им може да бъде приложен не само за вулканите на Антарктида, но и към други геотермални източници, които са се намирали в зоните на заледяване на нашата планета и са помогнали за съхраняване на видовото разнообразие в периода на настъпването на ледниците.

С резултатите от изследването и изводите на учените можете да се запознаете по-подробно в сп. PNAS.