Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Във всеки от нас може да живее втора личност

25 септември 2015 г. в 00:35
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:24

Едно време нещата са се обяснявали по-лесно. Баща ви среща майка ви, забавляват се и накрая, ритайки и плачейки, излизате на бял свят – вие сте наполовина майка си, наполовина баща си и изцяло самите вас.

Само че тази приятна история е малко по-сложна. Освен гените от родителите ви, вие сте мозайка от вируси, бактерии и дори други хора. Всъщност, ако имате близнак, е много вероятно да имате негови тъкани в мозъка и тялото си. Още по-странно е, че тези тъкани могат да влияят на поведението ви.

„Хората не са единични същества, а суперорганизми“, казва Питър Креймър (Peter Kramer) от университета Падуа. „Изключително голям брой същества се борят за контрол през цялото време.“

Може да звучи стряскащо, но отдавна се знае, че телата ни всъщност са смесица от различни организми. Микроби в стомаха произвеждат невротрансмитери, които променят настроението. Някои учени дори смятат, че микроби могат да насочват апетита, за да ни се яде тяхната любима храна.

Това има аналози в природата – микроби могат да изменят мозъка на мишка, за да бъде привлечена към котка, по този начин осигурявайки си убежище за потомство. Но хората са податливи също. „Този паразит се намира в една трета от месните продукти във Великобритания, но това трябва да спре“, казва Креймър.

Като знаем това, става ясно, че действията, които предприемаме, не са изцяло наши. В мозъка на човека има не само микроби, но и части от други хора. Най-явният пример са сиамските близнаци, но според Креймър и обикновените близнаци споделят някои тъкани.

Около 8% от еднояйчните близнаци и 21% от тризнаците имат две кръвни групи – едната произвеждана от собствените им клетки, а другата от „чуждите“ (на близнака). На практика това е сливане на две тела, което се случва в много органи, включително и в мозъка.

© Ariko Inaoka

© Ariko Inaoka

Дори и да не мислите, че имате близнак, е възможно да сте се зародили като два ембриона, но те са се слели по време на ранното развитие. Клетките на втория зародиш могат да се развият нормално, защото това се случва в много ранна фаза на развитие, но все пак ще носите генетичния код и на друг човек.

„Вие сте един човек, но носите в себе си клетките на друг човек – в крайна сметка сте двама души“, добавя Креймър. Ето един невероятен случай – оказало се, че жена не е биологичната майка на двете си деца, които е родила.

„Както и да се случи, е възможно тъкани от едно човешко същество да променят развитието на мозъка при друго“, казва Лий Нелсън (Lee Nelson) от Вашингтонския университет. В момента тя изследва дали може клетки от майката да преминат в мозъка на ембриона.

Нелсън е открила, че дори и като възрастни можем да станем жертва на чужди човешки натрапници. Преди две години Нелсън направила изследване върху тъкани от мозъците на жени, като наблюдавала за следи от Y-хромозоми. Около 63% от жените носели мъжки клетки.

Не само че е била открита мъжка ДНК в мозъците на женски човешки същества, такава е имало в много мозъчни региони. Едно от възможните обяснения е, че клетки от синовете на тези жени са се внедрили в мозъците им. По някаква странна причина това намалявало възможността за развиване на Алцхаймер у жените, но тази причина остава мистерия засега. Някои учени смятат, че клетките на детето дори променят усещанията на жената по време на бременност.

© Ariko Inaoka

© Ariko Inaoka

Познанието ни за човешкия суперорганизъм е все още в начален стадий. „Няма как да разберем човешкото поведение, ако гледаме само един индивид в суперорганизма“, казва Креймър. „В крайна сметка ще трябва да разберем всички, за да разберем как се държим наистина.“

Всъщност не трябва да сме агресивни към натрапниците – те ни правят това, което сме. „Мисля, че вече е ясно как естествените емигранти в нашия организъм са успели да оцелеят толкова време… за добро или лошо“, допълва Нелсън. „Аз лично смятам, че „за добро“ надделява.“

BBC

Категории на статията:
Генетика