За какво ни е скуката?

Борим се с нея толкова яростно, сякаш тя е най-големият враг на човечеството.

В света има хора с талант за скука, но Санди Ман е една от малцината, които целенасочено развиват този талант.

Доброволците, които са посещавали нейната лаборатория, са се занимавали с изключително „завладяващи“ неща. Например с копиране на огромни списъци телефонни номера.

По думите ѝ доброволците изпълнявали задачата учтиво, но постоянните им прозевки доказвали, че им е невероятно скучно.

Ман иска да разбере дълбокото влияние, което скуката оказва върху нашия живот. Тя е един от малкото психолози, които са рискували да се заемат с толкова безперспективно изследване. Но по думите ѝ скуката може да бъде опасно и разрушително състояние на ума, което е способно да подкопае нашето здраве и дори да съкрати продължителността на нашия живот.

И всичко това звучи много негативно, ако нямаше едно „но“ – изследванията на Ман потвърждават също, че без скуката едва ли бихме били способни на творчески постижения.

Скучаещи до смърт

Скуката е толкова значителна част от нашето съществуване, че изглежда чудно защо с нейното изследване никой досега не се е занимавал сериозно.

„Когато плувате в нещо, то най-вероятно не се замисляте за тази течност като за нещо забележително“, казва Джон Истууд от Йоркския университет. Именно той бил един от първите учени, които се заинтересували от скуката.

Една от най-разпространените грешни представи говори за това, че скучаят само скучните хора. Истууд, който пристъпил към изследването на причините за скуката, изяснил, че има два типа личности със склонност да страдат от скука. И двата типа обаче трудно може да се нарекат унили.

Скуката най-често се наблюдава при хората с импулсивно мислене, хората, които постоянно търсят нови събития. За тези хора монотонният живот е немислим, те постоянно имат нужда от „увеселително влакче“, за да не скучаят.

При втория тип скучаещи проблемът е точно противоположен – светът им изглежда много неуютно място, така че те живи се „погребват“ и рядко напускат своята зона на комфорт. И в резултат започват хронично да скучаят.

Почти от самото начало става ясно, че всяко от тези състояния е способно да накара човека да навреди на себе си. Предразположеността към скука е пряко свързана със склонността към тютюнопушене, употреба на наркотици и алкохолизъм. Да не говорим вече за по-приземените, но не по-малко вредни навици, като например ядене от скука.

„Скуката поддържа сладкарската промишленост“, казва Ман, която сега работи в университета на Ланкашър, Великобритания.

Влиянието на скуката върху продължителността на живота също може да е сериозно. Изследователите наблюдавали живота на държавни чиновници на средна възраст и изяснили, че при хората, страдащи от скука, вероятността да починат в следващите три години е с 30% по-висока в сравнение с другите.

Това е истинска загадка за еволюционните психолози, тъй като емоциите би следвало да са ни от полза, а не да ни тласкат към самоунищожение.

„Самият факт, че скуката е ежедневен опит, предполага, че тя трябва да прави и нещо полезно“, казва Хийзър Ленч от Тексаския университет. Чувства като страх например ни помагат да избегнем опасности. Тъгата пък е напълно способна да предотврати бъдещи грешки.

Какво прави скуката?

Ленч подозира, че скуката стои зад едно от най-важните качества – любопитството. Скуката според нея ни отвлича от изпълнение на рутинни дела и ни кара да се опитваме да търсим нови цели, да изследваме нови територии или идеи.

А сега отново да си спомним тези хора, които безмълвно копирали телефонните номера. Ман изяснила в хода на експеримента, че скуката повишила креативността им, което се проявило с това, че те намирали иновационно приложение на предмети за ежедневно ползване.

Ман смята, че скуката е накарала умовете на доброволците да блуждаят, което е довело до активиране на асоциативните и творческите начини за мислене.

„Ако не получаваме външна стимулация, ние поглеждаме вътре в себе си, в най-различните ъгълчета на разума. Това разкрепостява нашето въображение. Можем да се откъснем от привичните рамки и да започнем да мислим различно. Без скуката хората никога не биха могли да достигнат сегашните художествени и технологични висоти.“

Да прегърнем скуката

Ман смята, че ни е необходимо да се опитаме да не се страхуваме от скуката, когато тя идва при нас. „Трябва да се опитаме да я прегърнем“, казва тя. Това е философия, която е станала част от нейния живот.

„Вместо, докато вися в задръстването, да си казвам колко ми е дотегнало всичко, включвам музиката и позволявам на ума си да блуждае, като прекрасно знам, че това е полезно за мен. И на децата си също позволявам да скучаят, защото съм наясно, че това е полезно за тяхната креативност.“

Но ето че Истууд не изпитва същия ентусиазъм и призовава към внимание: „Това е чувство, което предизвиква такова отвращение, че хората се стараят с всички сили да се избавят от него. Не, не смятам да се присъединявам към войната със скуката и да измислянето на лечение от нея. Ние просто трябва да се вслушваме в себе си и да се опитваме да разберем какво се опитва да ни каже тя.“