Астрономи за първи път успяха да заснемат в детайли гигантско коронално изхвърляне на маса от млада звезда, подобна на нашето Слънце в неговата младост.

Оказва се, че подобни събития се съпровождат от огромна енергия, способна буквално да „издухва“ атмосфери на близки планети или – обратно – да задейства в тях важни химически реакции.

Слънцето редовно изхвърля огромни количества плазма в Космоса.

Явлението е известно като коронално изхвърляне на маса и често е съпътствано от слънчеви изригвания, които могат да достигнат магнитосферата на Земята. Да предизвикат полярни сияния, геомагнитни бури и дори да доведат до проблеми с електропреносните мрежи.

Предполагаше се, че в ранния си период Слънцето е било много по-активно.

Вероятно неговите изригвания са оказали влияние върху възникването и еволюцията на живота на нашата планета.

Но досега оставаше неясно колко мощни са изхвърлянията на маса при младите звезди и дали имат сходство със съвременните слънчеви събития.

Международен екип, ръководен от Косуке Намеката от Киотския университет, провежда наблюдения, а обект на изследването е младата звезда-аналог на Слънцето – EK Draconis.

Астрономите са комбинирали данни от няколко телескопа.

В наблюдението участват космическата обсерватория Hubble – наблюдавала в далечния ултравиолетов диапазон (чувствителен към горещата плазма), и три наземни телескопа в Япония и Корея, които са регистрирали излъчването на водородната линия H-алфа – индикатор за по-студени газове.

Тази комбинация е позволила за първи път да се наблюдават и горещите, и студените компоненти на едно и също изхвърляне в реално време.

Учените са установили, че горещата плазма с температура около 100 000 K се изхвърля със скорост 300–550 км/с. 10 минути по-късно следва по-студен газ с температура около 10 000 K и скорост 70 км/с.

Ключовото откритие е, че основната енергия е концентрирана именно в първата, гореща фаза.

Това означава, че честите и мощни изхвърляния в миналото са могли да пораждат ударни вълни с висока интензивност и потоци от енергийни частици, способни не само да разрушават атмосфери на млади планети, но и да предизвикват в тях сложни химически реакции.

Всичко това подсказва, че подобни екстремни условия може да са изиграли решаваща роля в образуването на първите сложни биомолекули и парникови газове, без които животът на Земята не би бил възможен.

Изследването е важно за разбирането на обитаемостта на планетите и условията, при които животът може да се зароди. Както на Земята, така и в други части на Вселената.

Изследването е описано в списание Nature Astronomy.