Загадъчна ивица на Луната се оказа древно извънземно свлачище

Лунна проба от „Аполо 17“ беше отворена за първи път от 50 години, предоставяйки нов поглед към тайните на лунната повърхност.

Повече от половин век след последната пилотирана мисия до Луната, програмата „Аполо“ дава материал за нови открития.

Лунни проби, събрани от „Аполо 17“ в района на Светлата мантия – ярка ивица в подножието на Южния масив – помогнаха на учените да изяснят нейния произход.

Смята се, че тя е възникнала в резултат на древно свлачище, но точната причина досега не беше установена.

Сред възможните фактори са удари от астероиди, отломки от близката планина и сеизмична активност.

За първи път от 50 години учени от Музея по естествена история (САЩ) отвориха и изследваха ядка, пробита в Светлата мантия.

С помощта на микрокомпютърна томография е бил извършен триизмерен анализ на отломките, откъснали се от склона на Южния масив по време на свлачището.

Учените установиха, че именно те са се раздробили и са „смазали“ движението на свлачището, което изглежда като течен поток.

Тези данни бяха сравнени с компютърни модели. Преди това те са симулирали динамиката на свлачището. Това е потвърдило достоверността на симулациите.

Въпреки че произходът на Светлата мантия остава предмет на дискусии, една от хипотезите свързва образуването ѝ с удара на астероид, формирал кратера Тихо.

Изхвърлените отломки може да са достигнали Южния масив и да са предизвикали свлачището.

Мисията „Аполо 17“, стартирала през 1972 г., е последната в програмата. Тя постави рекорд за време на престой в орбита около Луната.

По време на експедицията бяха събрани 110,5 кг лунен материал, повече отколкото при другите мисии.

Част от пробите бяха оставени „за бъдещето“ – именно те се изследват днес с помощта на съвременни технологии.

Според Джулия Магнарини уроците от „Аполо“ пряко влияят на научните планове на програмата „Артемида“.

Те помагат за разработването на нови методи за съхранение и отваряне на проби и подготвят основата за бъдещи изследвания на Луната.

Резултатите от работата са публикувани в Journal of Geophysical Research: Planets.