Загадъчната ямалска дупка – роднина на Бермудския триъгълник

Кратерът на полуостров Ямал най-вероятно се е образувал в резултат на пневматичен удар, предизвикан от разлагането на газови хидрати.

Подобни явления според учените се наблюдават в прочутия Бермудски триъгълник, съобщава изданието на СО РАН „Наука в Сибир“.

До такива изводи са стигнали специалистите от Института за нефтогазова геология и геофизика (ИНГГ), завърнали се наскоро от експедиция в Ямал, съобщава Интерфакс.

„Учените извършиха геофизични изследвания, използвайки методи на томография, магнитно разузнаване и радиометрия, и наблюдения на почвата в близката зона“, се казва в съобщението.

Отбелязва се, че учените не са установили отклонения в магнитния фон и незначително повишение на радиационния, което да е свързано с изхвърлянето на породи. Според заключението им до взрива са довели комплексни причини.

Първо, зоната, в която се намира дупката, е разположена на границата на два големи разлома, които пресичат полуострова, затова средата е била нагрята от топлината, идваща от недрата по пукнатината в земната кора.

Второ, поради много топлото лято територията се е нагрявала и отгоре.

В тези условия е протекло изхвърляне на газови хидрати, които се намират в дълбокия слой, който на полуострова е разположен в първите стотина метра.

„Много е вероятно да има и други фактори, които са провокирали случилото се изригване“, казва Владимир Потапов, участвал в експедицията.

Според учените проявата на газовите хидрати може да предизвиква и аномалните явления в Бермудския триъгълник.

„Има версия, че се отнася именно до проявата на газови хидрати. Те започват активно да се разлагат, метановият лед се превръща в газ, това се случва лавинообразно като ядрена реакция и започва да се отделя в много големи обеми. Съответно, нагрявайки се, океанът кипва и в тази вода с огромно съдържание на газ потъват кораби, а от турбулентността на пренаситената с метан атмосфера – и самолети“, отбелязва зам.-директорът на ИНГГ по наука Игор Елцов.

Според учените катаклизми, подобни на този, довел до образуването на ямалския кратер, са се случвали преди десетки хиляди години, а сега са останали дупки, пълни с вода.

Учените отбелязват също, че ямалският кратер, макар и да не е близо до газовото находище Бованенково, но все пак на опасно разстояние, още веднъж напомня: инфраструктурата (включително газопроводи, строежи, инженерни конструкции) следва да се създава с отчитане на наличието на тектонски разломи, за да се минимизират рисковете.