Запознайте се с джуджето Макемаке

Към атмосферата на планетите винаги има въпроси. При тези, чиято гравитация е по-слаба от земната, налягането на атмосферата може да бъде по някакви причини стотици пъти по-голямо (Венера). А ако гравитацията е седем пъти по-малка, отколкото на Земята, атмосферата може да е четири пъти по-плътна (Титан). Накрая, при небесните тела, където гравитацията е само два пъти по-слаба, атмосферата обикновено е разредена сто пъти. Причините? Те са много, уви, прекалено много и почти всички се изключват взаимно.

С помощта на три телескопа на Европейската южна обсерватория (и трите – в Чили) астрономи под ръководството на Хосе Луис Ортис (José Luis Ortiz) от андалуския Институт по астрофизика (Испания) успели детайлно да наблюдават повърхността на планетата джудже Макемаке в светлината на звездата, която тя за кратко затъмнила, като застанала на въображаема линия между нея и Земята. Тези наблюдения позволили за първи път да се изясни, че Макемаке няма атмосфера.

„Когато Макемаке премина между Земята и звездата и за кратко закри от нас нейната светлина, звездата изчезна, а след това внезапно (а не постепенно) се появи. Това означава, че тази планета джудже няма атмосфера – пояснява Ортис. – Досега се смяташе, че Макемаке напълно би могла да образува атмосфера и фактът, че не открихме никакви нейни следи, намеква на нашите непълни знания за свойствата на тези далечни обекти.”

Всички, разбира се, се интересуваме защо. Преди се смяташе, че този замръзнал свят, чиято орбита лежи във външните области на Слънчевата система, има, както и близкият до него Плутон, макар и тънка, но все пак пълноценна атмосфера.

Планетата джудже Макемаке, открита през 2005 г., е с размери около две трети от диаметъра на Плутон, но се върти около Слънцето по значително по-отдалечена орбита – по-далеч от Плутон, но по-близо от Ерида (Ерис), най-масивната от известните планети джуджета в Слънчевата система (самата Макемаке е трета в този списък).

Според получените данни диаметърът й е между 1430 ± 9 км и 1502 ± 45 км. Възможно е и двете цифри да са верни, а формата на планетата да е леко неправилна, както на съседката й Хаумея. При това албедото на Макемаке е близко до това на Плутон и е около 0,77 ± 0,03. Това примерно съответства на мръсен сняг и говори за сходството на химичния състав на Плутон и Макемаке (това на Ерида е значително по-високо). Плътността също е очакваната – не по-ниска от 1,7 ± 0,3 г/см³, макар и да е с 15% по-малка от тази на Плутон. Максималното атмосферно налягане на повърхността на Макемаке не превишава 12 милиардни от земното – почти вакуум.

Това е особено странно, защото половината от повърхността на Макемаке е нагрята до около 50 келвина – температура, доста висока за транснептунов обект без атмосфера и намиращ се доста по-далече от Слънцето, отколкото е по-студеният Плутон.

Учените смятат, че това може да е свързано както с отсъствието на азотен сняг – един от важните източници на атмосферни газове на такива обекти, така и с това, че планетата има голям наклон на оста – тя е почти „полегнала”. В такъв случай, отбелязват астрономите, формирането на устойчива атмосфера може да е затруднено. Изследователите се позовават на по-ранни теоретични изследвания, в които се отбелязва, че наред с другото активната инсолация на полярните области е способна да доведе до загуба от шапките на такива планети на летливи вещества, отнасяни в Космоса.

Впрочем може би на Макемаке все пак има атмосфера – да речем, в районите с най-ниско албедо, където повърхностните вещества преминават в газообразно състояние. Но краткостта на последното звездно затъмнение вероятно е попречила на наблюдението на такъв участък. Какво пък, ще почакаме до следващото затъмнение.

Изследването ще бъде представено в сп. Nature.

Източник: ESO